Съдбовният кораб [bg]

Автор: Хобб Робин
Серия: Сага за живите кораби #3
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: „Ем Би Джи Тойс“
ISBN: 978-954-2989-84-4
Переводчик: Катрин Якимова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:

Във внушителния завършек на трилогията „Сага за живите кораби“ Робин Хоб изтъкава пленителната история на някога процъфтяващ град, който се намира на ръба на унищожението; на величествени митични същества, намиращи се на косъм от изчезването си, и на рода Вестрит, чиято съдба е преплетена и с двете… Докато Бингтаун постепенно изпада в катастрофа, матриархът на рода — Роника Вестрит, заклеймена като предателка, търси начин да сплоти жителите на града срещу значителна заплаха. Междувременно Алтея Вестрит, неподозираща за сполетялото Бингтаун и семейството ѝ, продължава опасната си мисия да открие и да си върне живия кораб Вивачия от безмилостния пират Кенит. Макар и дързък, планът на Алтея може да се окаже напразен, тъй като обичната ѝ Вивачия ще се изправи пред най-ужасяващия от всичко сблъсък, щом тайната на живите кораби бъде разкрита. Истината е толкова потресаваща, че може да разруши Вивачия и всички, които я обичат, включително племенника на Алтея, чийто живот и без това виси на косъм.

Перейти на страницу:

— Разбира се. — Не се замисли върху лъжата. Тя го познаваше твърде добре. Ако се спреше да помисли, тя щеше да я усети. — Имаш думата ми, Вивачия. Щом е толкова важно за теб, важно е и за мен. — Утрешният ден, както ѝ беше казал, трябваше да се погрижи сам за себе си. Щеше да се оправя с последствията тогава. Наблюдаваше как самотният кораб се отделя от джамаилската флота и се насочва към него. Скоро щеше да е в обхват за приветствие.

— Можеш ли да видиш нещо? — попита Джек.

Опряла чело в илюминатора, Алтея не отговори. Този малък, скъп прозорец беше значително угаждане от страна на баща ѝ. Останалата част от стаята се беше променила, но тя не можеше да докосне прозорчето, без да си помисли за него. Какво ли щеше да си помисли за нея сега? Тя пламна от срам. Това беше семейният ѝ кораб, а ето я нея, скрила се вътре, докато един пират преговаряше от палубата ѝ.

— Какво се случва там навън? — зачуди се гласно. — Какво им говори?

Вратата се отвори и вътре влезе Уинтроу, бузите му бяха зачервени от вятъра. Започна да говори незабавно:

— Джамаилците оспориха правото ни да преминем. Кенит се назова крал на Пиратските острови и настоя да му направят път. Те отказаха. Той отвърна, че държи сатрапа на борда и че сатрапството го е признало като законния крал на Пиратските острови. Те му се присмяха и казаха, че сатрапът е мъртъв. Кенит отговори, че сатрапът е изключително жив и че го води в Джамаилия, за да го върне на трона. Те изискаха доказателство. Той им извика, че доказателството, което ще получат, няма да им хареса. Тогава те му предложиха да му позволят да си тръгне, ако първо им предаде сатрапа. Той им отвърна, че не е глупак.

— Сега джамаилският преговарящ кораб се отдръпна назад. Кенит им каза, че могат да си помислят, но ги предупреди да стоят там, където са. Всички чакат да видят кой ще предприеме следващия ход.

— Чакане. Още чакане. — Алтея изрече думата през зъби. — Несъмнено той няма да стои и да чака, докато те ни обграждат. Единственият логичен курс на действие е да бягаме. — После се втренчи в сатрапа. — Вярно ли е това, което казва Кенит? Припознал си го като крал? Как може да си толкова глупав?

— Сложно е — подхвърли ѝ обратно Малта, докато възмутеният сатрап гледаше гневно. — Щеше да е по-глупав да откаже. — И с по-тих глас добави: — Възползвахме се от единствената си възможност за оцеляване. Но не очаквам да разбереш.

— Как бих могла? — не ѝ остана длъжна Алтея. — Още дори не знам как се случи така, че да си тук, камо ли със сатрапа на Джамаилия. — Пое си дъх и изравни тона си. — Така и така сме заклещени тук и трябва да чакаме, защо не ми разкажеш как се стигна до това да си тук? Как въобще напусна Бингтаун?

Малта не искаше да говори първа. Леко раздвижване на очите ѝ по посока на сатрапа подсказа на Уинтроу нежеланието ѝ. Алтея не го забеляза. Леля ѝ никога не беше била по деликатностите. Тя се намръщи на резервираността ѝ и Малта изпита облекчение при намесата на Уинтроу.

— Аз първи напуснах Бингтаун. Алтея знае малка част от онова, което преживях, но Малта не знае нищо. Алтея е права. Така и така трябва да чакаме, нека използваме времето разумно. Ще разкажа пътешествията си пръв. — Очите му бяха пълни едновременно със съчувствие и срам, когато добави: — Знам, че си нетърпелива за новини относно баща ни. Иска ми се да можех да ти кажа повече.

Уинтроу се впусна в искрено, но кратко описание на всичко случило се. Малта изпита недоверие, когато той заговори за това как е бил татуиран като роб по заповед на баща ѝ. Какво беше станало тогава с татуировката? Тя си прехапа езика, за да не го нарече лъжец. Разказът му за изчезването на баща им беше също толкова невероятен, колкото и историята за спасяването на някаква змия. Когато спомена как корабът го е излекувал и е изтрил белега, тя беше скептична, но запази мълчание.

Лицето на Алтея издаваше, че не беше чула пълно описание на преживелиците му. Тя поне изглеждаше напълно готова да повярва, че Кайл Хейвън е способен на всичко. Докато говореше за изчезването на баща му — дело на Кенит, тя само поклати глава. Джек, едрата жена от Шестте херцогства, слушаше внимателно, сякаш ценеше добрата измислица. Междувременно сатрапът ядеше и пиеше до Малта, без да се интересува от другите. Преди Уинтроу да приключи с разказа си, той се беше върнал на койката и се беше обърнал към стената.

Когато Уинтроу вече нямаше какво повече да каже, Алтея я погледна очаквателно. Малта обаче предложи:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?