Гаснещ зрак [bg]

— В ума си виждам Кадаспала. Четка между зъбите, още три в едната ръка. Поглежда с досада тези одежди, но кимва на политическата им необходимост. Готов е да играе тази роля. Доставчик на легенда. Издигането на баналното в мит.

Ренар, седнала в обичайния си стол, кривна глава и рече:

— В такава поза, татко, подканваш по-скоро твореца, който работи с камък или бронз.

— Те воюват помежду си за трайност, сигурен съм — отвърна Урусандер. — Но мисълта ми е за Кадаспала. Някои го сметнаха за заклет недоволник, вечно оплакващ се и въргалящ се в мизерията. Други изразиха пренебрежението си към него с безгрижна лекота, като от позицията на интелектуално превъзходство или най-малкото сух прагматизъм. Как винаги ме е ядосвало това.

— Той беше напълно способен да води своите битки — изтъкна Ренар, докато гледаше как слугите пристягат ремъци, закопчават токи и се суетят да нагласят гънките на наметалото.

— Срещу такива глупаци, каквото и да им каже, не би могло да разколебае преценката им.

— Да, не би могло — съгласи се тя.

Долу на двора офицерите се бяха събрали, подхвърляха си шеги и смях, докато подготвяха конете и проверяваха оръжията. Капитан Тейт Лорат беше взела дъщеря си, под бдителното око на Инфайен Менанд, а според всички донесения Хун Раал все още го нямаше.

— Така че се пада на мен — продължи Урусандер. — Не съм склонен да пренебрегна глупостта, колкото и пристойно да е облеклото ѝ. О, не укорявам самия акт на преценка, нито дори идеята за праведно мнение. По-скоро тонът е това, което толкова презирам. Не, отхвърлянето им не заявява нищо, което да е интелектуално превъзхождащо. А обидата зад преценката им не може да скрие користната им оскъдност на благоразумие. Всеки глупак, жаден да изкаже мнение, предизвиква същите оръжия за преценка срещу тях. Като на бойно поле, всичко е честно. Не би ли… не, дай ми го този колан, сам ще си наглася меча, проклет да си… не би ли се съгласила, Ренар?

— Закърнелите интелекти рядко се засягат от такава преценка, татко.

— Тогава нека ги издърпаме на открито, на светло. Аз не съм художник. Аз съм просто войник. Ще ги извикам и ще ги предизвикам да се защитават.

— Нямаш публиката — отвърна Ренар.

Урусандер въздъхна.

— Да. Нямам.

— Във всеки случай — продължи тя, — аз не съм толкова снизходителна към идеята, че всички мнения са еднакво валидни. Някои са просто невежествени.

Урусандер изсумтя.

— Хайде оставете ме — каза на слугите и изчака, докато се изнижат от стаята. Обърна се към Ренар. — Умът ми е закърнял с възрастта. Липсва ми правдоподобието отпреди години. Още по-лошо, огньовете ми са загаснали. Това, което ме очаква, Ренар, е желанието да се освободя от всякаква разсъдливост. Дотук с размишленията, които така измъчват художника, който вижда твърде много, който разбира твърде добре, който е готов да се опълчи на напора на низки страсти. Битка ни чака. Да препуснем и да я започнем.