![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Бианка обикновено е сребриста или напълно безцветна: заснемана хиляди пъти, филтрирана през стъкло, уголемявана и смалявана от виолетово оцветените сияещите повърхности на двойни и тройни „Протар“, „Шнайдер Ангулон“, „Фойт-лендер Колинеар“, „Щайнхайл Ортостигмат“ и „Гундлах Търнер-Райх“ от 1895 година960. На Грета всеки път й се привижда душата на дъщеря й, една неизчерпаема душа… Този шал на единственото й дете, подпъхнат на талията, непрекъснато се измъква и развява уязвим от вятъра. Разбира се, наричайки я продължение на майчината личност, със сигурност предизвикваш възможно най-язвителен сарказъм. Но от време на време на Грета й се удава да види в други деца Бианка, призрачна като при двойна експонация… определено да, напълно определено в Готфрид, младият избраник и любимец на капитан Блицеро.
— Свали ми презрамките за малко. Достатъчно тъмно ли е? Гледай. Танац каза, че те светели. И че ги бил запаметил всичките, наизуст. Много са бели днес, нали? Х-м-м. Дълги и бели, като паяжини. На задника ми има също. И по вътрешната страна на бедрата… — После, многократно, когато кървенето й спираше и Грета вече бе намазана със спирт от него, Танац сядаше, тя полагаше глава на коленете му и той проследяваше белезите по гърба й тъй както циганка гледа на ръка. Белегът на живота, белегът на сърцето. Мистичен кръст961. Какви съдби, предопределения и фантазии! Танац биваше тъй въодушевен, след бичуванията. Толкова завладян от идеята, че непременно ще преодолеят трудностите, ще успеят, ще избягат. И обикновено заспиваше преди настървението и надеждата да са го изоставили напълно. Тя го обичаше най-много в такива моменти, преди да заспи, когато гърбът й пламтеше, малката му глава натежаваше на гърдите й, а през нощта върху нея безмълвно, клетка по клетка, се изопват белези. Тя се чувстваше почти невредима…
В обхваналата я безпомощност да се освободи, всеки удар на камшика, всяка атака й носеше по едно видение, само едно, за всеки отделен връх на болката. Окото на върха на пирамидата962. Жертвеният град, с фигури в ръждивокафяви одежди. Тъмната жена, чакаща в края на улицата. Надвисналият над Германия закачулен лик на скърбящата Дания. Алените въглени пронизващи нощта. Бианка в костюм на испанска танцьорка гали дулото на револвер…
Край ракетна площадка в боровата гора, Танац и Гретел откриха стар, от доста време неизползван път. Тук-там сред зеления храсталак се виждаха отломки от някогашната настилка. Струваше им се, че ако следват пътя, ще стигнат до град, станция или аванпост… абсолютно неясно бе какво ще намерят там. Но щеше да бъде отдавна изоставено.
Бяха се хванали за ръка. Танац носеше старо зелено велурено сако с кръпки на лактите. Гретел беше с нейното палто от камилска вълна и бяла забрадка. На места борови иглички бяха засипали толкова дебело стария път, че заглушаваха стъпките им.
Стигнаха до свлачище, отдавна заличило пътя. Чакъл разсипваше сивота по склона към река, която те чуваха, ала не виждаха. Там бе увиснал стар автомобил „ханомаг-щорм“963, с носа надолу, едната му врата зейнала от удара. Лавандулово-сивата метална конструкция бе напълно оголена, като скелет на елен. Невидимата сила извършила това бе някъде в гората. Страх ги бе да приближават развалината и я заобиколиха, за да минат по-далеч от разпиляното натрошено стъкло, от неумолимата тленност в сенките на предната седалка.
Малко по навътре между дърветата се забелязваха останки от къщи. Светлината вече отстъпваше, макар и да бе още сутрин, и гората се сгъстяваше. По средата на пътя се извисяваха гигантски купчини фъшкии, пресни, цопнати усукано като отделни съставни плитки на въже, тъмни и омотани. Какво ли същество ги бе пльокнало там?
В същия момент тя и Танац едновременно осъзнаха, че сигурно вече от часове бродеха сред руините на голям град, не древни руини, а разгромени през техния живот. Пред тях пътеката се извиваше навътре сред дърветата. Но сега между тях и каквото и да бе скрито там, зад завоя, имаше нещо: невидимо, неосезаемо… някакво наблюдаващо устройство. И то казваше: „Нито крачка повече. Това е всичко. Нито крачка повече. Връщайте се веднага.“
Невъзможно бе да продължат по-нататък. И двамата бяха ужасени. Обърнаха се, усещайки го с гърбовете, и бързо се отдалечиха.
Когато се върнаха на ракетната площадка, завариха Блицеро в последния стадий на безумието. Кората на дърветата около студената поляна бе напълно обелена и в резултат от ракетните изстрелвания стъблата им сълзяха с мъниста смола.
960
Списък на произведени в Германия през края ня ХІХ в. и началото на XX в. голямоформатни обективи за камери. „Двоен“ и „троен“ се отнасят за дължината на обективите. — Б.пр.
961
Мистичен кръст (хиромантия) — две пресичащи се на кръст линии на дланта върху Лунния Хълм между линията на чувствата и линията на разума. Този знак-символ говори за необичайни ясновидски и окултистки способности, за контакт с Другата Страна, следователно вероятно и със смъртта. — Б.пр.
962
Мистичен символ на Божието око на върха на пирамида или кула, например тъй както е изобразено на обратната страна на американския долар. Според масонските и кабалистични тълкувания такова око представлява съвършеният абстрактен образ, който посветеният вижда след своето седем- или десет етапно изкачване към Божия трон. — Б.пр.
963
Популярен сред германското висше общество в началото на XX в. мощен за времето си автомобил. Произвеждан от Хановерише Машиненбау АГ от 1928 г. — Б.пр.