Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ще я науча аз на прилично държане през това пътуване, Джюйлин. Том, аз съм този, който трябва да се извини. За онова, дето ти казах за писмото. Нещо се бях разгорещил и поразтревожил заради глупостта на жените. Надявам се да ти е донесло добри новини. — Твърде късно си припомни какво му беше казал Том. Оставил беше жената, написала му писмото, да загине.
Но Том само сви рамене. Ако не беше това веселчунско наметало, Мат не знаеше какво да си мисли за него.
— Добри новини ли? Още не съм го разгадал. Знаеш ли, човек често не може да разбере една жена приятел ли му е, враг ли или любима, преди да е станало твърде късно. Понякога се оказва, че е и трите неща наведнъж. — Мат очакваше да последва смях, но Том се намръщи и въздъхна. — Жените като че ли винаги обичат да се правят на загадъчни, Мат. Мога да ти дам един пример. Помниш ли Алудра?
Мат се замисли.
— Илюминаторката, дето й помогнахме да не й клъцнат гърлото в Арингил ли?
— Същата. Двамата с Джюйлин я срещнахме по време на нашите пътувания и тя просто не ме познаваше. Не че не ме позна — човек като пътува с някого, си говори с него, опознават се. Алудра не искаше да ме познава и макар да не разбирах защо, не виждах смисъл да се натрапвам. Срещнах я като непозната и я оставих като непозната. Сега приятел ли да я наречеш, или враг?
— Може би любима — каза сухо Мат. Той лично нямаше нищо против да срещне Алудра отново: беше му дала едни фойерверки, които се бяха оказали много полезни. — Ако искаш да научиш повече за жените, питай Перин, не мен. По-рано си мислех, че и Ранд ги познава, но за Перин съм сигурен. — Елейн си говореше нещо с двете Айез Седай под бдителния поглед на Ловкинята. Една от по-възрастните Айез Седай изгледа замислено Мат. Двете имаха същата стойка като на Елейн, хладна като някоя кралица на проклетия й трон. — Е, с малко късмет няма да ми се наложи дълго да се примирявам с тях — измърмори той на себе си. — С малко късмет, каквото и да са намислили да правят, няма да продължи дълго и ще можем да се върнем тук след пет-десет дни. — С малко късмет можеше да се върне преди Бандата да е тръгнала да следва като сянка тези сбърканячки. Да проследи не една армия, а две наведнъж, щеше да е толкова лесно, колкото да открадне топла баница, но не изгаряше от желание да търпи компанията на Елейн повече от необходимото.
— Десет дни ли? — каза Том. — Мат, дори с този техен „праг“ ще минат поне пет-шест дни само докато стигнем Ебу Дар. По-добре е от двадесетина, но…
Мат не го слушаше. Всичкото раздразнение, което бе струпал още откакто за първи път зърна Егвийн, изведнъж изригна в главата му. Свали нервно шапката си и закрачи към Елейн и останалите. Не стига, че го държаха на тъмно — как очакваха впрочем да ги пази от неприятностите, след като не му казваха нищо? — но това си беше направо тъпо. Нинив го видя, че се приближава, и кой знае защо, отново се сниши като патка зад коня си.
— Интересно ще е да пътуваме с един тавирен — каза едната от белокосите Айез Седай. Макар и отблизо, той не можеше да й припише каквато и да било възраст, въпреки че по някакъв начин лицето й създаваше впечатление за много, много години. Сигурно беше заради косата. Другата толкова й приличаше, че можеше да я използва за огледало. Може би наистина бяха сестри. — Аз съм Вандийн Намелле.
Мат нямаше никакво настроение да му говорят, че е тавирен. Никога не бе имал такова настроение, но сега — още по-малко.
— Какви са тези глупости, дето ги чувам, за пет-шест дни само докато стигнем до Ебу Дар? — Старият Стражник се изпъна, изгледа го сурово и Мат набързо си поправи преценката за него. Жилав, но и корав, като старо коренище. Това обаче не се отрази на тона му. — Можете да отворите Праг край самия Ебу Дар. Не сме някаква си проклета армия, че да изплашим някого, а колкото до изскачането ви от въздуха, вие сте Айез Седай. Хората очакват от вас да изскачате от въздуха и да минавате през стените.
— Боя се, че говориш не с която трябва — каза Вандийн. Той погледна към другата белокоса, която поклати глава, и Вандийн каза: — Страхувам се, че не е и Аделиз. Изглежда, не сме достатъчно силни за някои от новостите.
Мат се поколеба, след което нахлупи шапката си и се обърна към Елейн.
Брадичката й се вдигна.
— Изглежда, знаете много по-малко, отколкото си въобразявате, господин Каутон — каза тя хладно. Той забеляза, че тя не се поти, също като двете… другите две… Айез Седай. Ловкинята го гледаше предизвикателно. Що за бръмбар й беше влязъл в ухото на тази? — Около Ебу Дар има селца и ферми на сто мили околовръст — продължи Елейн, все едно обясняваше очевидни неща на някой идиот. — Един Праг е доста опасен. Не възнамерявам да избия овцете или кравите на някой беден човечец, още по-малко да убия самия него.