Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Талманес поклати глава.
— Щом взимаш Нейлсийн, ще се обидя, ако не ми позволиш да си пратя човека да се грижи за нещата ти. — На Мат му се искаше Талманес поне от време на време да може да се усмихва: така щеше да му е по-лесно да познае кога е сериозен. Във всеки случай сега прозвуча сериозно.
Нерим стоеше малко настрани, с Пипе, ниската си дебела кобила и два товарни коня с плетени панери, натъпкани догоре. Човекът на Нейлсийн, трътлест тип на име Лопин, водеше само един товарен кон в добавка към своя и високия черен жребец на Нейлсийн.
Това обаче не изчерпваше цялата група. Никой като че ли не беше склонен да му каже нещо повече освен къде да се яви и кога, но посред поредните уговаряния да стане Стражник Миреле му бе подхвърлила, че вече може спокойно да поддържа връзка с Бандата си, стига да не се опитва да ги приближава към Салидар. Това пък беше последното, което можеше да му хрумне. Ванин беше тук тази заран, защото сигурно можеше да разузнае разположението на терена навсякъде, и дузина конници, избрани от Бандата заради широките им рамене и защото добре бяха поддържали реда като Червени ръце в Мероне. Според Нейлсийн бързите юмруци и тояги щели да могат да потушат всяка неприятност, в която Нинив и Елейн можели да се забъркат. И накрая на всичко това беше Олвер, на гърба на сивушкото, който сам бе нарекъл Вятър, име, което дългокракото животно може би наистина заслужаваше. Виж, с Олвер изборът му не беше труден. Бандата можеше като нищо да се натъкне на някоя голяма беля, следвайки тази пасмина от побъркани жени — достатъчно благородници щяха да настръхнат като таралежи от това, че цели две войски прекосяват земите им, дотолкова, че всяка нощ към тях да хвърчат стрели от всеки втори шубрак. Всеки град щеше да е по-безопасен от това за момчето.
От Айез Седай все още нямаше и помен, а слънцето вече напичаше над върховете на дърветата.
Мат подръпна раздразнено шапката си.
— Нейлсийн познава Ебу Дар, Талманес. — Тайренецът се ухили, целият плувнал в пот, и кимна. Физиономията на Талманес си остана все така строга. — Е, добре. Идва и Нерим. — Талманес наклони глава; май наистина беше сериозен.
Най-сетне от селото излезе група жени, повели коне. Не само Елейн и Нинив, въпреки че не беше очаквал други. Авиенда се бе облякла в сива рокля за езда, но поглеждаше стройната си сиво-кафява кобилка много подозрително. Ловкинята със златната плитка показваше повече увереност с високия си кон с миши цвят и като че ли се опитваше да убеди нещо Авиенда във връзка с кобилата. Какво правеха и тези двете тук? Имаше също така и две Айез Седай — по-точно още две Айез Седай освен Нинив и Елейн — стройни жени с бяла коса, каквато той не бе виждал по Айез Седай досега. След тях се мъкнеше някакъв старчок с товарен кон в добавка към собствения му, жилав и с много малко коса по темето, при това побеляла. Едва след повечко взиране Мат разбра, че е Стражник, с един от онези менящи цвета си плащове, провиснал на гърба му. Това значи било да си Стражник: Айез Седай те изцежда, докато косата ти окапе, а после, като умреш, сигурно и кокалите ти изсмуква.
Том и Джюйлин ги следваха малко по-назад, и те също караха товарен кон. Жените спряха на петдесетина крачки встрани със своя престарял Стражник, без дори да погледнат към Мат и хората му. Веселчунът хвърли поглед към Нинив и останалите, после заговори на Джюйлин и двамата поведоха конете си към Мат, но спряха малко настрана, сякаш не бяха сигурни, че ще ги посрещне добре. Мат пристъпи към тях.
— Трябва да ти се извиня, Мат — каза Том и поглади мустаците си с кокалчетата на чворестите си пръсти. — Елейн ми каза най-недвусмислено, че не трябва повече да говоря с теб. Смекчи се едва тази сутрин. В един момент на слабост преди време взех, че обещах да изпълнявам заповедите й, и сега тя ми го размахва пред лицето по най-неудобни поводи. Не беше много доволна, че съм ти казал толкова много неща.
— Нинив ме заплаши, че ще ми насини окото, ако приближа до теб — каза навъсено Джюйлин и се подпря на бамбуковата си тояга. Носеше някаква тарабонска шапка, която изобщо не можеше да му помогне срещу жегата, и тя също изглеждаше навъсена.
Мат се обърна към жените. Нинив надничаше към него над седлото на закръглената си кафява кобила, но когато го видя, че я гледа, наведе очи. Той нямаше и да допусне, че Нинив е в състояние да пребие Джюйлин, но мургавият хващач на крадци бе далечен отглас на мъжа, с когото се бе запознал в Тийр. Онзи Джюйлин беше готов на всичко, докато този, с постоянно присвити вежди, като че ли непрекъснато се притесняваше от нещо.