Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Подразни го не само тонът й. Беше права и това го подразнн още повече. Обаче нямаше намерение да й го признае, не и на нея, и докато търсеше начин да се измъкне, видя откъм селото да идва Егвийн с поне две дузини Айез Седай, повечето от които наметнати с шаловете си с ресни. По точно идваше тя, а те я следваха. Вдигнала глава, тя гледаше право напред, а другите крачеха зад нея на малки групички. Шериам, със синия шарф на Пазителката, говореше с Миреле и някаква Айез Седай с грубовато лице, която странно как излъчваше майчинско добродушие. Освен Делана той не разпозна нито една от останалите — едната бе свила побелялата си коса на кок; колко възрастна всъщност трябваше да е една Айез Седай, за да побелее косата й? — но си говореха помежду си, пренебрегвайки жената, която бяха провъзгласили за Амирлин. Егвийн все едно че беше съвсем сама — и наистина изглеждаше самотна. Доколкото я познаваше, тя се стараеше много усилено да бъде това, за което я бяха провъзгласили, а те я оставяха сама пред очите на всички.
„В Ямата на ориста да вървят всички, ако си мислят, че могат да се държат по този начин с една жена от Две реки“ — помисли си той мрачно.
Закрачи да посрещне Егвийн, с широк жест свали шапката си и се поклони, сгъна най-елегантно крак — когато се наложеше, знаеше как да го прави.
— Добро утро, майко, и дано Светлината да ви освети — рече Мат толкова високо, че да го чуят чак в селото. После коленичи, хвана дясната й ръка и целуна пръстена на Великата змия. Метна един бърз и гневен поглед към Талманес и останалите, скрито от Егвийн и онези след нея, и хората му се смъкнаха на колене и извикаха:
— Светлината да ви освети, майко. — Дори Том и Джюйлин.
Отначало Егвийн като че ли се стресна, но бързо го прикри. После се усмихна и тихо каза:
— Благодаря ти, Мат.
За миг той се втренчи в нея, а после се окашля, изправи се и изтупа коленете си. Шериам и всички онези, другите, се бяха втренчили в него.
— Не те очаквах тук — каза той тихо, — но пък, изглежда, животът е пълен с неща, които не съм очаквал. Амирлин винаги ли излиза да се види с хората, когато тръгват на път? Случайно да си склонна да ми обясниш най-после какво става, а?
Отначало му се стори, че може и да го направи, но после тя стисна за миг устни и леко поклати глава.
— Винаги ще излизам да изпращам приятели, Мат. Щях да поговоря с теб и преди това, ако наистина не бях толкова заета. Мат, наистина, постарай се да се предпазиш от неприятности в Ебу Дар.
Той я изгледа раздразнено. Взел той да й коленичи и пръстени да й целува, а тя ще му казва на него да се пази от беди, след като цялата работа се свеждаше да това да запази цели кожите на Елейн и Нинив.
— Ще се постарая, майко — отвърна той заядливо, но не прекалено. Шериам и някоя от ония можеше да са достатъчно близо, за да чуят. — Ако ме извините, трябва да се погрижа за хората си.
Още един поклон и той отстъпи няколко крачки заднишком, след което се обърна и закрачи към все още коленичилите си хора.
— Вие да не сте решили да стоите така, докато пуснете корен? — изръмжа им Мат. — На конете. — Сам изпълни заповедта си и всички с изключение на Талманес се метнаха на седлата.
Егвийн размени няколко думи с Елейн и Нинив, докато Вандийн и Аделиз отидоха да поговорят с Шериам, след което настъпи часът, ей така изведнъж, след цялото това разтакаване. Елейн пристъпи напред и изведнъж пред нея се появи резка от светлина, разшири се до отвор и гледката през него, нещо като било на нисък хълм, покрито с кафява трева, се завъртя и спря. Точно както го правеше Ранд. Почти.
— Слизай от конете — заповяда Мат. Елейн изглеждаше напълно доволна от себе си — човек изобщо нямаше да заподозре що за жена е, ако видеше радостната й усмивка, подканяща Нинив и Авиенда да споделят задоволството й — но колкото и да беше доволна, прагът не беше толкова широк, колкото Ранд го бе направил за Бандата. Разбира се, сегашният им брой изобщо не можеше да се сравнява с този на Бандата, но поне можеше да го направи достатъчно висок, за да скочи човек през него на коня си.
Ниските покрити с изсъхнала трева хълмове от другата страна продължаваха докъдето поглед стига, макар че чернилката на юг предполагаше гора. Прашни хълмове.