Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Очите му се замъглиха от сълзи.
— Толкова ще ми липсваш. Ти ми върна спомена за дъщеря ми и ми даде толкова много радост.
Калан се хвърли на врата му.
— О, Зед, обичам те.
И тя не можеше да сдържа сълзите си. Знаеше, че е единственото, което му е останало, и сега той щеше да загуби и нея.
Изведнъж се сепна.
— Зед, дойде време и ти да вървиш. Трябва да отидеш в Кулата и да я защитаваш.
Той кимна с голямо нежелание и дълбока мъка.
— Знам.
Капан коленичи пред старата чародейка и взе ръката й.
— Ейди, ще отидеш ли с него да му правиш компания?
Сбръчканото лице на жената се оживи от прекрасна усмивка.
— Ами аз… — тя погледна нагоре. — Зед?
Зед се намръщи.
— По дяволите, провали ми изненадата от поканата!
Калан го ритна съучастнически.
— Стига си ругал в присъствието на дами и престани да се цупиш така! Исках да се уверя, че няма да си самотен там горе.
По лицето му се прокрадна усмивка.
— Разбира се, че Ейди ще дойде с мен в Кулата.
Сега бе ред на Ейди да се намръщи.
— Откъде знаеш, старче? Никога не си ме питал. Аз лично мисля …
— Стига, моля ви — каза Калан, — престанете и двамата. Прекалено е важно, за да се превземате.
— Мога да се превземам, ако искам — изпротестира Зед.
— Точно така. — Ейди размаха кокалестия си пръст.
— Достатъчно сме стари, за да се превземаме, щом ни се ще.
Калан се усмихна през сълзи.
— Разбира се. Просто след като Уорън … сетих се колко мразя хората да пропиляват живота си за неща, които нямат значение.
Сега Зед наистина се намръщи.
— Имаш да понаучиш едно—друго, скъпа, ако още не си разбрала колко са важни превземките.
— Ами да — каза Ейди. — Превземките те държат. Когато остаряваш, трябва да си нащрек. Ейди е съвсем права — добави Зед. — А аз мисля … Калан го прекъсна с прегръдка, а към тях се присъедини и Ейди.
— Напълно ли си сигурна, скъпа? — попита Зед, дока то се разделяха.
— Да. Ще забия меча си в корема на Ордена.
Зед кимна, докато потупваше врата й с клечестите си пръсти. Той дръпна главата й назад и я целуна по веждата.
— Щом трябва да заминеш, препускай бързо и удряй силно!
— И аз това казвам — каза Кара, застанала на прага.
На Калан й се стори, че сините очи на Морещицата изглеждат по—влажни от обикновено.
— Всичко наред ли е, Кара?
Кара се намръщи.
— Това пък какво значи?
— Нищо — отвърна Калан.
— Генерал Мейферт ни даде шестте най—бързи коня, които можа да намери. — Кара се усмихна доволно. — Ще имаме свежи коне за смяна и ще можем да минем бързо голямо разстояние. Натоварила съм всичко.
Ако тръгнем веднага, ще успеем да изпреварим зимата. Имаме карта, така че ще избягваме маршрутите на Ордена и ще заобикаляме най—гъсто населените места. Долу има добри пътища и е равно. Ако яздим бързо, мисля, че ще успеем да стигнем за няколко седмици. Най—много месец.
Лицето на Зед се изкриви в тревожна гримаса.
— Но Орденът контролира по—голямата част от югоизточната част на Средната земя. Сега това е опасна зона.
— Имам по—добра идея — Кара му хвърли усмивка. — Ако минем през страна, която познавам — Д’Хара. Ще тръгнем на изток от тук и ще прехвърлим планината, после ще поемем на юг през Д’Хара през предимно равни земи, където можем да поддържаме добро темпо, надолу през полетата Азрит и най—накрая ще поемем по река Керн далеч на юг. Когато долината на реката напусне планината, ще свием на югоизток към сърцето на Стария свят.
Зед кимна одобрително. Калан нежно обви пръсти около тънката ръка на магьосника.
— Кога ще тръгнеш за Кулата?
— Двамата с Ейди поемаме още сутринта. Мисля, че ще е най—добре да не се мотаем повече тук. Днес ще довърша военните дела с офицерите и Сестрите. Мисля, че когато хората напуснат Ейдиндрил и когато натрупа достатъчно сняг, за да накара Ордена да спре до пролетта, нашите хора ще трябва да започнат да се измъкват от това място и да се придвижват към планините, към сигурността на Д’Хара. Придвижването през зимата ще е трудно, но поне няма да им се налага да се бият, така че няма да е по—трудно, отколкото бе досега.
— Така ще е най—добре — съгласи се Калан. Така хората ни ще са на сигурно място, поне засега.
— Няма да ме има, за да ги пазя от чуждите магии, но ще имат Вирна и Сестрите. Те вече знаят достатъчно, за да пазят армията ни от магия.