Вярата на прокудения

Ричард се отърси.

— Забравих кое време е.

— Вчера огледа ли се в работилницата?

— В работилницата? Не, защо?

Усмивката на Виктор се върна, този път по—широка.

— Приска изпрати бронзовия диск. Айшак го донесе. Ела да видиш.

В другия край на ковачницата бяха стоварени няколко парчета бронз. Приска не можеше да излее монолитно парче с нужните размери, затова бе направил няколко, а Виктор щеше да ги спои и оформи. Пиедесталът за полукръга, който щеше да е циферблат на слънчевия часовник, бе масивен. Знаейки, че е предназначен за статуя на Ричард, Приска се бе постарал и можеше да се гордее с работата си.

— Красиво е — каза Ричард.

— Нали? Виждал съм го как работи и преди, но този път е надминал себе си.

Виктор клекна и прокара пръсти по странните символи, изпълнени с черна боя.

— Приска ми каза, че навремето, много отдавна, родният му град Алтур’Ранг е бил свободен, но както много градове е изгубил свободата си. В чест на онова време той решил да вдълбае в бронза символите на родния си език. Брат Нийл го видял и останал доволен, защото си помислил, че е в чест на императора, който също е от Алтур’Ранг.

Ричард въздъхна.

Езикът на Приска е гладък като метала, който лее.

— Ще хапнеш ли малко лардо с мен? — попита Виктор, като се изправи.

Слънцето вече бе високо в небето. Ричард протегна врат и се загледа към строежа.

— По—добре не. Трябва да отивам на работа. — Клекна и повдигна единия край на циферблата. — Но първо ми покажи къде да пренесем това.

Виктор грабна другия край и заедно помъкнаха бронзовата отливка към склада, където работеше Ричард. Когато отвориха двойната врата, Виктор видя статуята за пръв път, макар и покрита с платното, под което се виждаха само овалните форми на двете глави. Въпреки че не се виждаше почти нищо, очите на Виктор заблестяха. Те показваха как живото му въображение се изпълва с най—сладки мечти.

— Добре ли върви статуята ти? — Виктор сръга Ричард с лакът. — Красиво, а?

Ричард не можа да сдържи щастливата си усмивка.

— Ех, Виктор, съвсем скоро ще можеш да я видиш.

— Откриването е само след няколко седмици. Аз ще съм готов. Ще е нещо, което ще накара сърцата ни да запеят … преди да ме убият, разбира се.

Виктор отхвърли думите му с махване на ръка.

— Надявам се, като видят такава красота, и то в техния дворец, да я харесат.

Ричард не таеше подобни илюзии. Изведнъж си спомни нещо и извади от джоба си парче хартия. Подаде я на ковача.

— Не исках Приска да дълбае думи на задната страна на циферблата, за да не ги видят неподходящи хора. Ще те помоля да гравираш ето това — буквите да са горе—долу със същата височина като символите отпред.

Виктор взе хартийката и я разгъна. Усмивката му се стопи. Погледна към Ричард с явна изненада.

— Та това е предателство.

Ричард сви рамене.

— Само веднъж се умира.

— Но могат да те измъчват дълго преди да те убият. Те знаят твърде неприятни начини да убият един човек, Ричард. Виждал ли си някога човек, погребан в небето жив, с хиляди кървящи рани, със завързани ръце, за да могат лешоядите да празнуват върху живата му плът?