Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Не, Кара беше Морещица и бе добре обучена в изкуството на своя род.
Както си лежеше облечена в леглото, заслушана в крясъци, от които кожата й настръхваше, замислена за мъката на Вирна и натъжена за загубата на Уорън, челото й плувна в пот — сети се, че някога и Ричард е бил жертва на Агиела на Морещиците.
За да прогони неканените страшни образи, нахлули в мислите й, погледна Дух. Лампата, висяща от напречната греда на тавана, хвърляше мека светлина върху статуйката и подчертаваше елегантните очертания на надиплената роба, сключените ръце, отметнатата назад глава. Калан никога нямаше да се умори да я гледа. Всеки път се вълнуваше.
Ричард бе избрал този поглед към живота пред ужасната мъка, която можеше да го погълне. Да се остави на мъката, би означавало само да се лиши от възможността Да изпитва щастие.
Калан чу раздвижване навън. Докато скочи на крака, Кара мушна главата си през отвора на палатката й. Сините очи на Морещицата издаваха смъртоносна ярост. Тя влезе, влачейки след себе си младежа за косата. Онзи трепереше, заслепен от кръвта в очите си.
Стиснала зъби, Кара го блъсна надолу. Той падна на земята в краката на Калан.
— Какво става? — попита тя.
Погледът на Кара бе на жена на ръба на необузданата ярост, едва контролираща се — на ръба на човешкото. Вече стъпваше по пръстта на друга земя — лудостта.
Морещицата падна на колене и отново сграбчи младежа за косата. Дръпна го назад и го притисна към облеченото си в червена кожа тяло, за да допре Агиела си към гърлото му. Той се задави и закашля. От устата му потече кръв.
— Кажи й! — изръмжа Кара.
Онзи разпери покорно ръце.
— Познавам го! Познавам го!
Калан смръщено се наведе към ужасения млад мъж.
— Кого познаваш?
— Ричард Сайфър! Познавам Ричард Сайфър! И жена му Ничи!
Калан почувства как материята около нея се разпада. Тежестта на този свят я повали на колене, преди Кара да успее да продължи.
— Как се казваш?
— Гади! Аз съм Гади!
Кара притисна своя Агиел в гърба му и той изкрещя диво от болка. Тя го зашлеви през лицето и го просна на земята.
Калан вдигна ръка.
— Кара, почакай … трябва да говорим с него.
— Знам. Просто искам да съм сигурна, че с готовност ще ни разкаже всичко.
Калан никога не бе виждала Кара такава — толкова неконтролируема. Това бе повече от молбата на Вирна. Кара бе засегната лично. Тя харесваше Уорън, но по—лошото за Гади беше, че Ричард бе нейният живот.
Морещицата отново го вдигна. Червени мехурчета покриваха счупения му нос. Под определен ъгъл Калан мярна и кръвта по червените кожени дрехи на Кара.
— Сега искам да разкажеш всичко на Майката Изповедник.
Той кимна през сълзи, още преди тя да е довършила заповедта си.
— Живеех там — там, където те се установиха да живеят. Живеех там, където Ричард и жена му…
— Ничи — поправи го Калан.
— Да, Ничи — той не разбра смисъла на забележката й — Те дойдоха да живеят в една стая в нашата къща. Приятелите ми и аз не ги харесвахме. После Камил и Наби започнаха да говорят с него. Започнаха да харесват Ричард, а аз се ядосвах…
Той така се задави, че не можа да завърши. Калан хвана брадичката му, оцапана с кръв, и разтърси главата му.
— Говори! Иначе ще накарам Кара да продължи!
— Не знам какво да кажа, не знам какво искате! — изхленчи той.
— Всичко, което знаеш за него и Ничи. Всичко! — Калан крещеше на сантиметри от ухото му.
— Кажи й всичко останало! — заповяда Кара, като го изправи на крака.
Калан също се изправи, опасявайки се, че ще пропусне някоя ценна дума.
— Ричард взе да кара хората да поправят онова място. Той работи за Айшак, в транспортната компания. Когато вечер се връщаше от работа, все поправяше някакви неща. Показа и на Камил и Наби как да поправят. Мразех го.
— Мразеше го, защото правеше нещата по—добри?
— Той караше Камил и Наби и другите да мислят, че сами могат да правят всичко, а те не могат — хората не могат да правят всичко сами. Това е жестока измама. Хората трябва да търсят помощта на онези, които знаят и могат. Това е тяхно задължение. Ричард трябваше да поправя онези неща, защото може, а не трябваше да кара Камил и Наби и другите, не трябваше да ги убеждава, че могат сами да променят живота си. Никой не може. Хората е нуждаят от помощ, а не от такива безсърдечни и безчувствени напразни надежди. Открих, че Ричард работи през нощта. Влачеше допълнителни стоки за някои алчни хора. Печелеше пари, които не му бе разрешено да печели. Тогава една нощ седях на стълбите и чух Ничи да се кара на Ричард. Тя излезе при мен на стълбите и ме помоли да се любим. Жените винаги са ме желали. Тя бе курва — не по—добра от останалите, въпреки всичките си пози. Каза ми, че Ричард не бил мъж, който може да задоволява нуждите й и затова искала мен, защото той не можел. Добре се погрижих за нея — точно както искаше. Добре я подредих онази курва. Нараних я така, както искаше…