Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Той и Братята са сърцето на Ордена.
— Как изглеждат? — попита Калан, а умът й вече препускаше напред.
— Носят тъмнокафяви роби с качулки. Те са обикновени хора, отказали се от удобствата на живота, за да служат на Създателя и на човечеството. Брат Нарев е по—близо до Създателя от всеки друг жив човек. Той е спасителят на човечеството.
Гади явно бе обзет от благоговение към този човек. Калан слушаше, а Гади разказваше всичко, което знаеше за Братството на Ордена, за Братята и за Брат Нарев в частност.
Когато той свърши, настъпи мълчание. Калан не гледаше към него, а бе вперила поглед настрани.
— Как изглеждаше Ричард? — попита тя с далечен глас. — Добре ли беше? Изглеждаше ли добре?
— Да, той е голям и силен. Глупавите хора го харесват.
Калан се изви и залепи шамар на лицето на Гади достатъчно силно, за да го повали на земята.
— Изведи го оттук! — каза тя на Кара.
— Но сега трябва да бъдете милостива! Казах ви всичко, което знаех! — избухна той в сълзи. — Бъдете милостива!
— Имаш работа за довършване — каза Калан на Кара.
Калан дръпна платнището на палатката и надникна вътре. Сестра Дулсиния леко похъркваше. Холи вдигна очи.
Сълзи потекоха от очите на момиченцето, когато протегна ръце умолително. Калан коленичи до нея и се наведе да я прегърне. Холи заплака.
Сестра Дулсиния се събуди.
— Майко Изповедник.
Калан положи длан върху ръката на Сестрата.
— Късно е. Защо не отидеш да поспиш малко, Сестро.
Сестра Дулсиния се усмихна в знак на съгласие и с пъшкане се надигна в ниската палатка. В далечината, от другата страна на лагера, Калан чуваше канските писъци на Гади.
Поглади меките вежди на Холи и ги целуна.
— Как си, скъпа? Добре ли си?
— О, Майко Изповедник, беше ужасно. Магьосник Уорън бе ранен. Видях го!
Тя пак заплака и Калан я прегърна.
— Знам, знам.
— Той добре ли е? Излекуваха ли го, както излекуваха мен?
Калан сложи ръка на бузата й и изтри една сълза.
— Съжалявам, Холи, Уорън умря.
Веждите й се събраха в нещастна гримаса.
— Не трябваше да се опитва да ме спасява. Аз съм виновна за смъртта му.
— Не — успокои я Калан. — Не е така. Уорън даде живота си, за да спаси всички ни. Това, което направи, бе от любов към живота. Не искаше да остави злото на свобода сред хората, които обичаше.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се. Помниш ли как обичаше живота и как искаше да види любимите си хора свободно да живеят живота си?
— Той танцува с мен на сватбата си. Мислех, че е най—красивият младоженец на света.
— Наистина беше красив младоженец — каза Калан с усмивка при спомена за сватбата. — Той бе един от най—добрите хора, които познавам, и даде живота си за нашата свобода. Трябва да почетем жертвата му, като живеем по най—добрия възможен начин.
Калан се надигна, но Холи я прегърна още по—здраво и тя отново полегна до нея. Погали веждите й и я целуна по бузата.
— Ще останеш ли с мен, Майко Изповедник?
— Още малко, мила.
Холи заспа, сгушена в Калан. Над спящата девойка Калан заплака с горчиви сълзи на отчаяние. Това момиче имаше право да изживее живота си, но имаше хора, които жадуваха да отнемат това й право със силата на ножовете си.
След като взе решение, Калан тихо се измъкна от палатката и отиде да приготви багажа си.
Тъкмо се зазоряваше, когато Калан излезе от палатката си, натоварена с постелка, самари, Д’Харански меч, Меча на истината, кожената ризница и раница с останалите си неща. Дух бе на сигурно място, завързана в навитата й постелка.
Бе завалял тих снежец, сякаш за да напомни на смълчания лагер, че в северната част на Средната земя настъпва зима.
Всичко изглеждаше към своя край. В това я убеждаваше не толкова смъртта на Уорън, колкото безсмислието, което тя символизираше. Калан не можеше да се заблуждава повече. Истината си беше истина. Ричард бе прав.
Орденът щеше да завладее всичко. Рано или късно, ще я хванат и ще я убият заедно с всички, които са се били рамо до рамо с нея. Новият свят щеше да падне, беше само въпрос на време. Те вече притежаваха по—голямата част от Средната земя. Някои страни се предадоха доброволно. Нямаше начин да се устои на многобройните им пълчища, на ужаса от заплахите им, на изкушението от обещанията им.
Уорън го доказа с предсмъртните си думи: Ричард бе прав.
Тя мислеше, че може да е различна. Че може да изтласка напредващите орди с чистата сила на волята си. Доста наперено от нейна страна. Силите на свободата бяха загубени.
Мнозина от хората в тези покорени земи се врекоха във вярност на Ордена за сметка на свободата си.