Нож от блянове

Внезапният рязък вой на сеанчански рогове го накара да завърти очи на север и на юг, и точно в този миг земята заизригва сред огнени пръски между фланкиращите групи. Върху тях се стовари порой от огнени копия. Дамане бяха задържани назад между дърветата за известно време, но сееха гибел. Отново и отново взривове от огън и мълнии кършеха като вейки стотици мъже. Алгай’д’сисвай нямаха представа откъде иде атаката. Затичаха към дърветата, към убийците си. Някои от огнените кълбета, излитащи откъм стана им, полетяха към горите, където бяха дамане, и към дърветата засвистяха мълнии, но толкова безполезно, колкото и срещу склона. Тилий твърдеше, че дамане са привикнали да изпълняват всякакви задачи, но истината си беше, че са оръжия за война и със своите сул-дам бяха много добри в това.

— Сега — каза Едара и към Шайдо полетяха огнени топки. Мъдрите и Айез Седай завъртаха с две ръце, все едно че мятат, колкото може по-бързо, и всеки път от върховете на пръстите им политаше кълбо от пламъци. Много от тях избухваха преждевременно, разбира се. Мъдрите на Шайдо правеха каквото можеха, за да защитят своите. Но алгай’д’сисвай вече бяха много по-близо до рида, така че им оставаше по-малко време да реагират. Кълбата избухваха между редиците на Шайдо, хвърляха мъже във въздуха, летяха откъснати ръце и крака. Надолу засвистяха назъбени сребристосини мълнии и също ги удариха. Перин настръхна. Косата му също понечи да щръкне. Въздухът сякащ запращя.

И докато сееха смърт сред воините долу, Едара и другите продължаваха да отбиват атаките на Мъдрите на Шайдо, а в същото време мъжете от Две реки боравеха с лъковете си колкото може по-бързо. Едйн добре обучен мъж можеше да пусне дузина стрели за минута, а обхватът вече беше по-къс. На Шайдо им оставаха не повече от двеста Рачки, за да стигнат до подножието на рида. Стрелите им все още падаха пред Перин, но стрелите от Две реки при този обхват вече улучваха всеки път. Всеки стрелец избираше своята си мишена, раз-бира се, и Перин виждаше как алгай’д’сисвай падат пронизани от по две, три и четири стрели.

Смъртната плът не можеше да понесе повече. Шайдо започнаха да се оттеглят. Не беше отстъпление. Не бягаха. Мнозина от тях отвръщаха със стрелба, макар да нямаха никаква надежда, че ще преодолеят разстоянието. Но се обърнаха като по команда и затичаха, мъчеха се да надбягат пороя от стрели и мълниите, които ги преследваха. Групите по фланговете също заотстъпваха и от дърветата се появиха пиконосци, строиха се в редици от по хиляда конници и бавно поеха напред, под огъня и мълниите, подгонили Шайдо.

— В редици! — извика Трам. — Три крачки напред и огън!

— Напред, ходом! — изрева Арганда.

— След мен! — извика Масема.

Перин уж трябваше да тръгне в това бавно настъпление с останалите, но заслиза надолу по склона все по-бързо и по-бързо. Портите го привличаха. Кръвта му ставаше огън. Илиас твърдеше, че това било естествено, когато животът ти е в опасност, но той не можеше да го разбере. Веднъж за малко щеше да се удави във Водния лес, но не беше изпитал нищо сравнимо с възбудата, която кипеше в него сега. Някой отзад го извика, ала той затича напред, набираше скорост. Измъкна чука от клупа на колана си, а ножът се озова в лявата му ръка. Осъзна, че Ейрам тича до него, но се бе съсредоточил само върху портите, върху Шайдо, които все още стояха между него и Файле. Огън, мълнии и стрели се сипеха като градушка между тях и те вече не се обръщаха, за да стрелят, макар да се озъртаха често през рамо. Но мнозина крепяха ранени — и той ги настигаше.