Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Червеното було не го видя. Някои от тези мъже се биеха като айилци, но повечето - не. Не бяха толкова тихи, когато се промъкваха, и като че ли не познаваха лъка и копието толкова добре, колкото трябваше. Мъжът пред него… Руарк се съмняваше, че изобщо се е движил някога тихо, за да издебне враг или да убие сърна в пущинаците. Защо да го правят, щом можеха да преливат?
Руарк се плъзна безшумно покрай трупа на тролок до краката на червеното було и перна с камата си сухожилията му. Мъжът падна с вик и преди да е успял да прелее отново, Руарк му преряза гърлото и се скри между двете тела.
Двама тролоци дойдоха да видят какво е вдигнало врявата. Руарк уби първия, свали и втория, докато той се обръщаше, преди да са успели да го забележат. После отново се сля с околността.
Повече твари не дойдоха и Руарк тръгна обратно към хората си. Докато се движеше, приведен и бежешком, подмина малка глутница вълци, които довършваха двама тролоци. Вълците се извърнаха към него с окървавени муцуни и присвити назад уши. Оставиха го да мине и тръгнаха безшумно в бурния вятър да търсят нова плячка.
Вълци. Бяха дошли със сухата буря и сега се биеха редом с хората. Руарк не беше много наясно как се развива битката в цялост. Виждаше, че част от бойците на крал Дарлин в далечината все още удържат строя. Стрелците с арбалети бяха поставени до Заклетите в Дракона. Последния път, когато ги беше видял, почти бяха изчерпали стрелите си, а странните бълващи пара фургони лежаха разбити по земята. Айез Седай и ашаманите продължаваха да отбиват яростния щурм, но не с мощта, която беше видял от тях преди.
Айилците правеха това, което можеха да правят най-добре: убиваха. Докато тези войски държаха подстъпа към Ранд ал-Тор, може би щеше да е достатъчно. Може би…
Нещо го удари в гърдите и Руарк изпъшка и падна на колене. Вдигна глава и пред очите му от бурята пристъпи, за да го огледа, приказно красиво същество. Имаше възхитителни очи, макар да бяха различни по големина и едното да беше много по-надолу от другото. Никога досега не беше осъзнавал колко отвратително симетрични са очите на всички други. Призля му от мисълта за това. И всички други жени имаха толкова много коса на главите си. Това същество с почти окапалата си коса беше много по-прелестно.
Тя се приближи - удивителна, неописуема. Докосна го по брадичката, както бе коленичил. Връхчетата на пръстите й бяха меки като облачета.
- Да, ставаш - промълви тя. - Ела, любимецо мой. Иди с другите.
Махна към групата, която бе с нея. Няколко Мъдри, две Айез Седай, мъж с копие. Руарк изръмжа. Щеше ли този мъж да се опита да спечели обичта на любимата му? Щеше да го _убие_ за това. Щеше да…
Господарката му се изсмя тихо.
- А Моридин мисли, че това лице е наказание. Е, теб не те притеснява какво лице нося, нали, любимецо мой? - Гласът й стана по-тих и в същото време - по-суров. - Когато приключа, няма да притеснява никого. Самият Моридин ще възхвалява красотата ми, защото ще вижда с очи, които ще му дам аз. Също като теб, любимецо. Също като теб.
Потупа Руарк по главата. И той тръгна с нея и другите през долината, забравил мъжете, които наричаше братя.
От нишките светлина пред Ранд се оформи път и той пристъпи напред. Кракът му стъпи върху лъскава чиста каменна настилка и той излезе от нищото и се озова сред великолепие.
Пътят бе толкова широк, че шест фургона можеха да минат по него едновременно, но не беше задръстен от возила. Имаше само хора. Бликащи от енергия хора в пъстри облекла - бърбореха, викаха оживено. Звуци изпълваха празното пространство - звуците на живота.
Ранд се обърна, за да погледне сградите, които изникваха наоколо. Високи къщи обрамчваха широката улица, укрепени с колони отпред. Зад тях се извисяваха куполи и всевъзможни други чудеса, издигащи се високо в небето здания. Град, какъвто не беше виждал никога. Творба на огиерите.
Отчасти на огиерите всъщност. Работници наблизо поправяха каменна фасада, рухнала при буря. С тях работеха дебелопръсти огиери и гръмкият им смях огласяше въздуха. Когато огиерите бяха дошли в Две реки да се отплатят на Ранд за саможертвата му и с намерение да построят тук паметник, градоначалниците мъдро ги бяха помолили вместо това да помогнат да се благоустрои градът.
През годините огиерите и хората на Две реки бяха работили заедно дотолкова, че майсторите на Две реки вече се търсеха по целия свят. Ранд вървеше по широката улица сред хора от всякакви народности. Доманци с дълги пъстри и лъскави облекла. Тайренци - разделението между простолюдие и благородници все повече се заличаваше от ден на ден - с торбестите им дрехи и ризи, изпъкващи с раираните ръкави. Сеанчанци в екзотични коприни. Пограничници с благородна осанка. Дори шараи.