Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не. Адолин пожела този дуел. Искаше го. Нямаше да се превръща в подплашен плъх.
Покажи им защо се боят.
Адолин нападна. Хвърли се напред и помете Релис с поредица удари. В това време Елит отскочи встрани, ругаейки. Двамата приличаха на мъже с копия, които бодват някой белогръб.
А този белогръб още беше на свобода.
Адолин с вик почна да удря Релис и улучи шлема и бронята на лявата му предмишница. Тя се напука. От ръката на Релис се заиздига Светлина на Бурята. Докато Елит се съвземаше, Адолин се обърна и го удари, оставяйки Релис замаян от нападението. Ударът му накара Елит да дръпне чука назад и да пресрещне с ръка, за да не допусне Мечът да среже чука на две и да го остави обезоръжен.
Ето какво искаше да каже Захел. Нападай бясно. Не им позволявай да отвърнат или да преценяват. Четирима. Ако успееше да ги застраши и да ги направи боязливи… Може би…
Адолин престана да мисли. Остави се ходът на боя да го погълне, а ударите на сърцето му да поведат ударите на меча. Елит изруга и се отдръпна. От лявото му рамо и предмишница заструи Светлина.
Адолин се обърна и удари с рамо Релис, който тъкмо възстановяваше позицията си. Хвърли черния Броненосец на земята. После с вик се обърна и челно посрещна забързалия да помага Абробадар. Адолин зае Каменна позиция и започна да стоварва Меча си отново и отново върху оръжието на Абробадар, докато не чу стенания и ругатни. Докато не усети как страхът се излъчва от мъжа в оранжево като зловоние и не видя духчетата на страха на земята.
Елит предпазливо приближи, а Релис с мъка се изправи на крака. Адолин се върна към Вятърната позиция и се завъртя с широки, плавни махове. Елит отскочи, Абробадар се запрепъва да се измъкне, опрял облечената си в ръкавица ръка о стената на арената.
Адолин се върна към Релис — той се възстановяваше добре при всичко, което го сполетя. Все пак Адолин успя да нанесе повторен удар върху гръдната броня на първенеца. Ако арената бе бойно поле, а тези съперници бяха обикновени войници, Релис щеше да е мъртъв, а Елит — осакатен. Адолин все още беше невредим.
Ала тези не бяха обикновени противници. Бяха Броненосци и вторият удар не счупи гръдната броня на Релис. Адолин се видя принуден да се обърне към Абробадар по-рано, отколкото му се щеше. Абробадар беше подготвен за свирепото нападение и беше вдигнал Меча си отбранително. Сега не се вцепени от ударите на Адолин. Понасяше ги, докато Елит и Релис заеха позиции.
Просто трябваше да…
Нещо се стовари върху Адолин в гръб.
Якамав. Адолин се бе забавил прекалено и така бе позволил на четвъртия човек — когото мислеше за свой приятел — да заеме позиция. Адолин се завъртя и се озова в облак Светлина, която се издигаше от пукнатината на Бронята на гърба му. Вдигна Меча да посрещне следващото нападение на Якамав, ала така се разкри отляво. Елит замахна и чукът му улучи Адолин отстрани. Бронята се напука и ударът извади Адолин от равновесие.
Завъртя се. Почна да се отчайва. Този път противниците му не отстъпиха. Напротив, Якамав се хвърли към него с приведена глава, без дори да замахва. Умен човек. Зелената му броня беше непокътната. Макар заради движението Адолин да стовари меча си върху гърба му, замахът го извади напълно от позицията. Адолин се препъна назад и едва не падна, когато Якамав го връхлетя. Отблъсна го настрани и успя някак да удържи Меча, ала останалите трима се намесиха. Ударите заваляха върху раменете, шлема, гръдната броня. Бурята да го отнесе. Чукът удряше тежко.
Главата на Адолин изкънтя от нечие попадение. Почти беше успял. Позволи си да се усмихне, докато го налагаха. Четирима наведнъж. А той почти бе успял.
— Предавам се — продума той приглушено зад шлема.
Продължиха да нападат. Адолин повтори по-високо.
Никой не го слушаше.
Адолин даде знак върховната съдийка да прекрати борбата, но някой натисна ръката му надолу.
Не!, помисли той и почна да се върти ужасено.
Съдийката не можа да прекрати дуела. Излезеше ли оттук жив, Адолин със сигурност щеше да бъде осакатен.
— Това е — рече Далинар, докато наблюдаваше как четиримата Броненосци се редуват да замахват към Адолин, който беше видимо объркан и едва смогваше да ги отбива. — Правилата допускат Адолин да получи помощ, доколкото другата страна има преимущество — с един човек по-малко от хората на Релис. Елокар, трябва ми твоят Меч.
— Не — отвърна Елокар. Кралят седеше под сянката със скръстени ръце. Настанените около него гледаха дуела… не, побоя, в мълчание.