Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Първата мисис Домби живя много щастливо — рече Каркър.

— Първата мисис Домби бе извънредно благоразумна — с джентълменска снизходителност към мъртвите заяви мистър Домби — и тактична.

— Смятате ли, че мис Домби прилича на майка си? — попита Каркър.

Лицето на мистър Домби мигновено помръкна. Довереното лице внимателно го наблюдаваше.

— Засегнах болезнена тема — рече той с мек, извинителен глас, несъответствуващ на зоркия му поглед. — Моля да ми простите. Интересът, който проявявам към вас, ме кара да забравям за възможните асоциации. Моля да ми простите.

Независимо какво говореше обаче, той внимателно оглеждаше с втренчен поглед сведеното лице, а след това тържествуващо вдигна очи към картината, сякаш я приканваше да бъде свидетел как отново го подвежда и до какво ще се стигне.

— Каркър — заговори мистър Домби с пребледнели устни и малко променен, припрян тон, а очите му шареха разсеяно по масата, — няма причини за извинение. Вие бъркате. Направих асоциация с настоящия въпрос, а не с някакви спомени, както предполагате. Не одобрявам държането на мисис Домби към дъщеря ми.

— Извинете — рече мистър Каркър, — не ви разбирам.

— Разберете в такъв случай — отвърна мистър Домби, — че вие бихте могли — и непременно ще го сторите, моля ви — да отправите пряк укор към мисис Домби от мое име. Ако обичате, кажете й, че нейните прояви на привързаност към дъщеря ми са ми неприятни. Вероятно тази привързаност се забелязва. Вероятно тя кара хората да сравнят отношението на мисис Домби към дъщеря ми с отношението й към мене. Ще бъдете така добър направо да уведомите мисис Домби, че аз възразявам и че очаквам тя да се съобрази с моето възражение. Мисис Домби може би е искрена в своето отношение, може би то е прищявка, а може и да го прави, за да ми се противопоставя. Независимо как стоят нещата, аз възразявам. Ако мисис Домби е искрена, толкова с по-голяма готовност ще се откаже, защото тя няма да направи услуга на дъщеря ми с тези си прояви на привързаност. Ако извън необходимото чувство на подчинение към мен жена ми изпитва допълнителна нежност и загриженост, тя може да ги проявява към когото си желае, но преди всичко трябва да проявява подчинение към мен! Каркър — продължи мистър Домби, като овладя необичайното вълнение, с което бе говорил, и възвърна привичния си тон, с който обикновено утвърждаваше своето величие, — ще бъдете така добър да не пропускате или да не омаловажавате това възражение, а да го считате много важна точка от нарежданията.