Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Илкенът не беше умрял - преструваше се. Агонизиращият рев на красивия кон прониза нощта, когато извитите нокти на изчадието разкъсаха първо неговите гърди, а после и тези на ездача.
Несрин взе с разтреперани пръсти кремъка, за да запали накиснатото в катран парче плат, увито около главата на стрелата.
Илкените атакуваха и даргански ездачи, и рукини по цялото бойно поле.
А в отсрещния край на равнината, сякаш в очакване на сюблимния момент, в който да помете оцелелите войници, дебнеше друга, непозната тъмнина.
Валгските принцеси. В новите им тела на каранкуи. Последната изненада на Ераван.
Несрин се прицели и стреля, а сетне се огледа за Сартак. Принцът предвождаше отряд рукини към вражеските редици с Борте, Фалкан и Йеран по фланговете.
Отчаян, последен набег.
От който нямаше голям шанс да се завърнат живи.
***
Дъхът засядаше в гърлото на Ирен, бурният ритъм на сърцето ѝ отекваше в цялото ѝ тяло, но поне страхът не я бе вцепенил. Засега.
Лизандра, преобразена в рук, кацна върху крепостната стена и изчака Ирен и Елида да слязат от гърба ѝ. Точно при Каол и Дориан, които се бореха отчаяно с наплива от Валги.
Ала това беше най-малката им грижа. Защото илкените убиваха наред, приближавайки все повече и повече стените на града.
Силба да им е на помощ!
Каол я зърна пръв. И очите му се изцъклиха от чист ужас.
- Връщай се в двореца.
Ирен нямаше такова намерение. Дориан се обърна към нея и тя му каза:
- Нужен сте ни, Ваше Величество.
Каол закуцука гневно към нея.
- Връщай се в двореца.
Ирен не го удостои с внимание и този път. Дориан също, зает да пронизва с меча си най-близкия Валг. Като бутна мъртвия демон през стената, се спусна към Ирен.
- Какво има?
Елида посочи към южната порта. Към пламъка сред свирепия мрак.
Оплисканото с кръв лице на Дориан пребледня.
- Тя няма повече магия.
- Знаем - потвърди Елида през стиснати устни. - Затова и си ни необходим.
Каол явно се досети за плана им преди краля си. Защото се завъртя към съпругата си, отпускайки от двете страни на тялото си меча и щита си.
- Не можеш.
Елида им разясни припряно и сбито безразсъдната си идея. Идеята на господарката на Перант.
Ирен се опитваше да не трепери. Чак сега започваше да проумява какво се канеха да направят.
Елида просто се качи върху гърба на хамелеонката и махна на краля да я последва. Дориан, естествено, не се поколеба.
Каол обаче пусна меча и щита си върху окървавените камъни и стисна лицето на Ирен с длани.
- Не можеш - повтори с пресекващ глас. - Не можеш.
Тя сложи ръце върху неговите и долепи чело до това на Каол.
- Ти си моята радост.
Съпругът ѝ, най-скъпият ѝ приятел затвори очи. Беше пропит с миризмата на валгска кръв и метал, но някъде изпод нея... под нея се долавяше неговият аромат. Уханието на дома.
Когато отвори бронзовите си очи, те грееха ярко. От живот, истински живот. От доверие, разбиране и гордост.
- Върви да спасиш света, Ирен - прошепна ѝ и я целуна по челото.
Тя остави целувката му да попие в кожата ѝ - това щеше да е защитният ѝ магически символ, знакът на любовта, която щеше да отнесе със себе си до ада и отвъд него.
Каол се извърна към Дориан и Елида, яхнали хамелеонката, и обичта в изражението му отстъпи място на огнена решимост.
- Пазете я! - каза само.
Навярно единствената заповед, която някога щеше да даде на краля си. На техния крал.
Затова го обичаше. И знаеше, че детето в утробата ѝ няма нито за миг да се усъмни в любовта му.
Дориан сведе глава.
- На всяка цена. - Кралят ѝ подаде ръка да се качи на гърба на Лизандра. - Нека да им покажем как се прави!
***
Гърдите на Манон горяха с всяка глътка въздух, но Абраксос летеше неустрашимо през мелето.
Твърде много. Враговете бяха твърде много.
А новите страшилища, които Морат им изпращаше, илкените...
Писъци и кръв изпълваха небето. Крочанки и Железни зъби, и руки - това наистина бяха руки - се бореха за живота си.
Дори мъничкото надежда за победа, която Елин Галантиус им бе спечелила, вече се изплъзваше.
Манон и Абраксос разбиха предните редици на Железни зъби, спускайки се да поразяват илкени и пехотинци. Ветросеч тежеше като олово в ръката ѝ. Вече не знаеше дали по лицето ѝ се стича пот, или кръв.
Кралицата на Терасен се бе завърнала, и то с цяла армия, а се оказваше, че дори това нямаше да е достатъчно.
***
Лоркан знаеше, че Майев е дошла. Усещаше близостта ѝ в костите си като тъмна, злокобна песен, носеща се из света. Валгска песен.