Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
В Weisse Sandwüste von Neumexiko956 тя играеше ролята на каубойка. Първо я попитаха „Можеш ли да яздиш?“ и тя бе отговорила „Разбира се“. Кон бе виждала само от крайпътна канавка по време на война, обаче тази работа й бе нужна. Когато настъпи моментът да се качи, тя дори не помисли да се уплаши от притиснатото между бедрата й животно. Конят беше американски, казваше се Змей. Обучен или не, той сигурно е могъл да избяга с нея, дори да я убие. Но Гретел и този жребец пламтящи с огъня на Стрелеца957, лудуваха елегантно по екрана, и усмивката не слизаше от лицето й.
Ето един захвърлен от нея воал, тънка бяла пяна, разяждаща утайка от една скорошна нощ в Берлин.
— Докато ти спеше, аз се изнизах от къщата. Излязох боса на улицата. Намерих един труп. На мъж. Едноседмична сива брада и стар сив костюм…
Трупът лежеше неподвижен и много блед зад някаква стена. Тя се изпъна до него, обви го с ръце. Имаше скреж. Тялото се изтърколи към нея и бръчките останаха замръзнали в тъканта на костюма. Тя усещаше брадясалото му лице да се отърква в бузата й. Миризмата не бе по-неприятна от тази на студено месо от хладилника. Прегърнала трупа тя остана да лежи чак до сутринта.
— Кажи ми как е на твоята земя? — Какво я събуди? Тропот на ботуши по улицата, ранноутринен парен екскаватор. Тя едва чува собствения си уморен шепот.
— Ние живеем много надълбоко под черната кал — отвръща трупът.
Въпреки че крайниците му не се поддаваха лесно на раздвижване като на кукла, Гретел можеше да го накара да говори и мисли каквото тя пожелаеше.
За момент тя се запита, негласно, дали собственият й податлив разум ще бъде осезаем по същия начин под пръстите на Тези, които…
М-м-м, уютно е тук долу. От време на време можеш да доловиш нещо от Тях, отзвук от далечен тътен, загатнат силует на някаква експлозия, преминал през земята над главите ни и стигнал чак до тук… но нищо в непосредствена близост. Толкова е тъмно, че всяко нещо свети. Ние притежаваме способността да летим. Няма секс. Но има фантазии и то дори много от тези, които свързвахме със секса… с които някога променяхме неговата енергия…
В ролята на шеметната дебютираща млада красавица, Лоте Люстиг, предрешена като чистачка, се озовава, по време на едно наводнение насред буйна река, във вана заедно с богатия плейбой Макс Шлепциг. Мечтата на всяко момиче. Филмът се казваше Jugend Herauf! (закачлив каламбур с популярната по онова време фраза „Juden heraus!“, разбира се)958. В действителност сцените във ваната бяха снимани само със задна проекция959 — двамата с Макс изобщо не бяха влизали в реката с ваната, всичко правеха дубльори, а в окончателното копие тази сцена е оцеляла само като далечен силно замътнен план. Фигурите са затъмнени и деформирани, наподобяват маймуни и някак странно осветени, сякаш цялата сцена е била гравирана върху тъмен метал, като олово. Дубльорката на Грета в действителност беше един италиански каскадьор, Блацо, с дълга руса перука. Известно време двамата имаха романтична връзка. Но Грета отказваше да спи с него, ако той не бе сложил онази перука!
По реката плющи дъжд: чува се приближаването на бързеите, все още невидимо, но реално и неизбежно. И двамата дубльори изпитват особен гъделичкащ страх, че може би наистина са изгубили ориентация и на брега зад изящния сиви върбов филигран няма никаква камера… целият снимачен екип, звукооператори, сценични работници, осветители са заминали… или изобщо не са пристигали… и какво е това, току-що е довлечено от течението, което блъска нашата снежнобяла мидена черупка? и какъв беше този глух звук, тъй силен и тъй безмълвен?
956
Бяла пясъчна пустиня в Ню Мексико (нем.). — Б.пр.
957
Стрелец (22 ноември-21 декември) е деветият от зодиакалните знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие. Елемент на знака (или стихия) — Огън. — Б.пр.
958
Jugend Herauf! (нем.) — „Надигни се, младеж!“; Juden heraus (нем.) — „Евреите вън!“ На немски език звученето е много близко. — Б.пр.
959
Заснемане на актьора на фона на вече заснет материал. Кинопроекторът се разполага зад полупрозрачен екран, пред който протича основното действие или на пода зад гърба на актьора. — Б.пр.