Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Трябва ти някой, който да ти пази гърба — каза той мрачно на Мат. — На нея не можеш да се довериш. — Нямаше нужда да уточнява, че го казва за Авиенда.
Олвер не прояви никакъв интерес към игрите с децата из селото, затова на Мат му се наложи да изтърпи втренчените погледи и усмивки, докато момчето се мъкнеше край него из Салидар, стараейки се да подражава на плавната походка на Стражниците и да се оглежда в девет посоки наведнъж за Авиенда. Която продължаваше да я няма никаква също като Елейн и Нинив. А и „Амирлин“ продължаваше да е „заета“. Ванин успя да чуе едно-друго, но нищо, което да може да зарадва Мат. Ако Нинив наистина бе Изцерила Сюан и Леане, с нея щеше да е по-зле от всякога. Тя винаги бе имала много високо мнение за себе си и след като бе направила невъзможното, главата й сигурно се беше издула като любеница. Но това беше най-малката беда. Вестта за Логаин и Червената Аджа накара Мат да потръпне. Тук намирисваше на нещо, което никоя Айез Седай не би простила. Щом Гарет Брин оглавяваше армията им, значи това тук не бе тълпа и улична сган с няколко Стражници за втвърдяване. Като се добавеше и продоволствието, което Ванин бе забелязал да прибират в бурета, вече намирисваше на голяма беля. Най-голямата беля, каквато можеше да си представи, ако се изключеше това да види някой Отстъпник седнал на масата срещу него и дузина тролоци на вратата. Всичко това не ги правеше просто глупаци; правеше ги опасни глупаци. Том с неговото „помогни им да успеят“. Ами да излезе сега веселчунът от скривалището си и да му обясни как точно.
Вечерта Миреле пак му заговори да й станел Стражник и малко поприсви очи, когато той й отвърна, че това е вече петото предложение, което е получил от изгрев слънце. Не беше сигурен дали му повярва, но се фръцна толкова сърдито, колкото не беше виждал да се фръцка никоя Айез Седай. Но си беше вярно. Най-първото, още докато се опитваше да си изяде закуската, дойде от Делана, същата, за която работеше Халима, набита светлокоса жена с воднистосини очи, която едва не го хвана за врата да го натика в това. Така че вечерта Мат остана настрани от танците и си легна да спи още докато музиката и смехът кънтяха в ушите му; този път му звучаха кисело.
Едва по обед на втория му пълен ден в Салидар някакво момиче в бяла рокля, симпатично, с лунички и толкова усилно стараещо се да покаже ледено достойнство, че почти успяваше, го намери с призовка, каквото точно си беше.
— Веднага ще се представите пред Амирлинския трон. — Точка, и нито дума повече. Мат й махна с ръка да води; стори му се, че така е редно, и на нея, изглежда, й хареса.
Всичките до една бяха в Малката кула — Егвийн и Нинив, Елейн и Авиенда, въпреки че се наложи да я погледне повторно, за да я познае в синята рокля от фина вълна с дантелена яка и маншети. Добре поне че не се бяха опитали да се удушат с Елейн, но и двете бяха нацупени. Което ни най-малко не ги правеше по-различни от Егвийн и Нинив. Нито трепване, нито някакво изражение и у четирите, и очите на всичките — в него. Успя някак да си задържи езика зад зъбите, докато Егвийн му изреди възможностите за избор, така както тя ги виждаше, седнала зад масата с шарфа с пъстрите ресни, заметнат на раменете й.
— Ако смяташ, че не можеш да направиш нито едното, нито другото — завърши тя, — запомни, че мога да заповядам да те вържат на коня ти и да те върнат при твоята Банда на каква ръка беше. За мърлячи и кръшкачи в Салидар място няма. Няма да го позволя. За теб, Мат, остава или Ебу Дар с Елейн и Нинив, или да се махаш, пък да видим кого ще впечатлиш със знаменцата си.
Което естествено не му оставяше никакъв избор. След като се изрази в този смисъл, израженията им изобщо не се промениха. Ако се промени нещо, то беше само у Нинив, чието лице се вдърви още повече. А Егвийн само каза:
— Радвам се, че се разбрахме, Мат. Сега имам да свърша още хиляда неща. Ще се опитам да те видя преди да тръгнеш. — Разкара го като някакво конярче. Амирлин, видите ли, била заета. Оставаше само да му подхвърли някой петак.
Ето как на третата си заран в Салидар Мат се озова малко извън него, в сечището между селото и гората.
— Могат да си стоят тук, докато се върна — каза той на Талманес и погледна през рамо към къщите. Скоро щяха да дойдат, а не искаше всичко това да бъде донесено на Егвийн. Ако можеше, щеше да се опита да му обърка плановете. — Във всеки случай поне се надявам. Ако обаче се размърдат, последвай ги накъдето и да тръгнат, но на достатъчно разстояние, за да не ги плашиш. И ако се появи една млада жена на име Егвийн, въпроси не задаваш. Взимаш я и на галоп към Кемлин, дори ако се наложи дупка да пробиеш през Гарет Брин. — Разбира се, възможно бе да се канят да тръгнат точно за Кемлин — току-виж извадили късмет. Но се боеше, че целта им ще е Тар Валон. Тар Валон и секирата на палача. — И вземи Нерим със себе си.