Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Мат смъкна ядосано шапката си и се замисли дали да не я хвърли и да я стъпче. Жени! Къде му беше умът, че да очаква съчувствие? Искаше му се да удуши проклетата щерка-наследница. Както и Нинив, по принцип. Само дето не можеше, разбира се. Обещания беше дал. А и скапаните зарове продължаваха да използват черепа му за чаша за хвърляне. А и една от Отстъпниците можеше да се навърта наоколо. Той нахлупи шапката на главата си и закрачи широко по пристана, изпревари Мъдрите жени и настигна Елейн. Тя все още се мъчеше да озапти кикота си, но щом го погледнеше, цветът на бузите й се връщаше от само себе си, както и кикотът.
Той обаче заби поглед напред. Проклети жени! Проклети обещания. Свали шапката си назад, изхлузи кожената каишка от врата си и неохотно я тикна под носа й. Сребърната лисича глава се разлюля под свития му юмрук.
— Двете с Нинив ще трябва да решите коя да го носи. Но искам да ми го върнете веднага щом напуснем Ебу Дар. Разбра ли ме? В мига, в който напуснем…
Изведнъж осъзна, че върви сам. Обърна се и видя, че Елейн стои като вкаменена две крачки назад, втренчена в него, със струпаните около нея Реане и прочие.
— Сега пък какво има? — настоя той. — О, да, всичко знам за Могедиен. — Някакъв кльощав тип с червени камъчета на бронзовите халки на ушите, наведен над борда на близката лодка, така се стресна като чу името, че залитна и падна с шумен вик и още по-шумен плясък. На Мат му беше все едно кой ще го чуе. — Да се опитвате да я пазите в тайна — и двама от хората ми мъртви! — след като ми обещахте… Е, за това ще поговорим по-късно. Аз също обещах нещо — обещах да ви опазя двете живи. Ако се появи Могедиен, ще нападне преди всичко вас двете. На, дръж. — Той отново тикна медальона към нея.
Тя бавно поклати глава, после се обърна и промърмори нещо на Реане. Едва след като по-старите жени тръгнаха към Нинив, която им махаше от дървеното мостче към една от лодките, Елейн взе лисичата глава и я завъртя между пръстите си.
— Имаш ли изобщо някаква представа какво бих дала, за да мога да проуча това нещо? — промълви тя. — Изобщо някаква представа? — За жена беше височка, но въпреки това трябваше да го гледа отдолу. Сякаш не го беше виждала досега. — Опасен човек си ти, Мат Каутон. Лини сигурно би казала, че се повтарям, но ти… — Елейн спря да си поеме дъх и окачи каишката на врата му. Дори напъха лисичата глава в ризата му и я потупа, преди да му нахлузи отново шапката. — Няма да нося това, след като Нинив няма същото, или Авиенда, а смятам, че те изпитват същото. Ти го носи. В края на краищата трудно ще изпълниш обещанието си, ако Могедиен убие теб. Не че смятам, че тя все още е тук. Според мен тя е убедена, че е убила Нинив, и не бих се изненадала, ако е дошла само за това. Ти обаче трябва да внимаваш. Нинив твърди, че се задава буря, и няма предвид този ветрец. Аз… — Руменината се върна на бузите й. — Съжалявам, че ти се присмях. — Тя се окашля и отмести поглед. — Понякога забравям дълга си пред своите поданици. А ти си ценен поданик, Мат Каутон. Ще се погрижа Нинив да разбере правата… твоите и на Тилин. Навярно ще можем да помогнем.
— Не — взе да заеква той. — Тоест да. Тоест… Оо, пръч да ме цуне дано, ако знам какво искам. — Нинив и Елейн седнали да го обсъждат с Тилин на чашка чай? Това вече дали щеше да го преживее? Щеше ли изобщо да може да погледне след това която и да е от тях в очите? Но ако не го направеха… Заклещил се беше между вълка и мечката и нямаше къде да се дене. — Оо, овчи дръндери! Овчи дръндери и скапано масло с праз! — Чак му се дощя тя да му кресне заради просташкия език, както щеше да направи Нинив, само колкото да се смени темата.
Устните й обаче се раздвижиха безмълвно и за миг Мат изпита странното чувство, че тя повтаря каквото е казал. Не можеше да бъде! Просто му се привиждаше, нищо повече. А на глас Елейн каза:
— Разбирам. — Все едно че наистина разбираше. — Хайде, Мат. Не можем да стърчим така и да губим време.
Зяпнал, той я изгледа как надигна полите и пелерината си и тръгна по пристана. Тя разбирала? Тя разбирала — никакъв отровен намек, нито една хаплива забележчица? И той бил неин поданик! Неин ценен поданик. Той опипа медальона и тръгна след нея. А беше сигурен, че ще му се наложи да си го върне с бой. Дори да преживееше толкова дълго, колкото две Айез Седай, пак нямаше да разбере жените, а с благородничките беше още по-лошо.
Когато понечи да се качи, двамата лодкари с бронзовите обеци вече натискаха дългите весла да отделят лодката от кея. Елейн подкарваше Реане и Мъдрите жени към каютата, а Лан стоеше при носа с Нинив. Беслан му подвикна от другата лодка, на която се бяха качили всички мъже без Стражника.