Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си все пак, че не ти се иска да поостанеш тук? — попита Елейн. — Убедена съм, че Тилин ще се радва на компанията ти на закуска. Кралицата сподели, че те намира за много забавен, галантен и отстъпчив — добави тя със съмнение.
Мат се затича към каретите с кошницата в едната ръка и своя ашандарей в другата.
— Всички ли северняци са толкова срамежливи? — попита Ларен.
Той рисковано се озърна през рамо, без да се спира, и въздъхна облекчено. Слугинята вече си тръгваше, а Елейн даваше знак на Реане и Мъдрите жени да се съберат в кръг около нея. Въпреки това Мат потръпна. Тези жени наистина щяха да го съсипят.
Докато заобикаляше най-близката карета, едва не изтърва кошницата при вида на Беслан, както седеше на капрата. Слънцето блестеше по тясното острие на меча му — той оглеждаше острия му ръб.
— Какво правиш тук? — възкликна Мат.
Беслан плъзна меча в ножницата и широко се усмихна.
— Идвам с теб в Рахад. Подозирам, че ще ни намериш още по-забавни неща.
— То дано да стане нещо по-забавно — прозя се Нейлсийн в шепата си. — Не можах да поспя достатъчно, а сега ме влачите навън, след като тук се навъртат жени на Морския народ. — Ванин подскочи на бурето си, огледа се, не видя нищо, което да се навърта, и отново се отпусна и притвори очи.
— Нищо забавно няма да има, ако зависи от мен — измърмори Мат. Нейлсийн не бил спал достатъчно? Ха! Цяла нощ се бяха забавлявали навън на празника. Не че той самият не беше се забавлявал под завивките, но само докато можеше да забрави, че е с жена, която си въобразява, че й е някоя проклета кукличка. — Какви жени на Морския народ?
— Когато Нинив Седай се върна снощи, доведе със себе си повече от дузина, Мат. — Беслан въздъхна замечтано. — Ама как само ходят, Мат…
Мат разтърси глава. Мислите му бяха размътени; Тилин направо дращеше в мозъка му. Нинив и Елейн му бяха разказали за Ветроловките, с голяма неохота и под клетвена тайна, след като се бяха опитали да премълчат дори къде се канеше да отиде Нинив, камо ли защо. Без дори да се изчервят при това усилие. „Жените спазват обещанията си по тяхному“, гласеше поговорката. Като помислиш, Лавтин и Белвин ги нямаше с Червените ръце. Навярно Нинив беше решила да си му го върне, като ги задържеше при себе си. „По тяхному“. Но щом беше довела вече Ветроловки в палата, сигурно нямаше да им е нужна цяла седмица, за да използват Купата. Светлина, дано!
Помислиш си за вълка и той в кошарата — ето ти я и Нинив. Ченето на Мат увисна. Високият мъж с тъмнозеленото палто до рамото й беше Лан! Или по-точно тя беше до неговото, хванала го с две ръце — и му се усмихваше. За всяка друга жена Мат щеше да се закълне, че е замаяна от любов, но това беше Нинив!
Тя се сепна, щом усети къде се намира, и бързо се отдръпна от Лан, въпреки че задържа още миг ръката му. Избраната от нея рокля не беше по-добра от тази на Елейн, цялата — синя коприна и зелено везмо, срязана достатъчно дълбоко, за да покаже един тежък златен пръстен, който щеше да й е хлабав и двата си палеца да пъхнеше в него, подскачащ между гърдите й на тънка златна верижка. Широката шапка, която държеше за лентичките, беше окичена със сини пера, зелената й ленена пелерина — извезана със синьо. Пред двете с Елейн другите жени изглеждаха направо неугледни.
Във всеки случай, колкото и да гледаше като крава допреди миг, тя бързо се съвзе и размята насам-натам дебелата си плитка.
— Иди сега при другите мъже, Лан — нареди му тя категорично, — и можем да тръгваме. Последните четири карети са за мъжете.
— Както кажеш — отвърна Лан и й се поклони с ръка на дръжката на меча си.
Тя го изгледа как закрачи към Мат с израз на почуда, вероятно неспособна да повярва, че й се подчинява толкова кротко, после се съвзе и отново се върна в настръхналата си кожа. Подбра Елейн и другите жени и ги подкара към първите две карети като жена, повела стадо гъски на паша. По това как се развика някой да отвори по-скоро портите, никой нямаше и да допусне, че тъкмо тя е забавила тръгването им. Викаше и на кочияшите да тръгват веднага; цяло чудо беше, че те въобще изчакаха хората да се качат.
Мат се напъха непохватно след Лан, Нейлсийн и Беслан в третата карета, опря копието си на вратата и се тръсна с кошницата в скута си, докато каретата се понасяше напред.
— Ти пък откъде дойде, Лан? — избухна той след представянията. — Ти си последният човек, когото очаквах да видя. Къде беше? Светлина, мислех, че вече си мъртъв. Знам, че Ранд се бои, че си. И да се оставяш така Нинив да ти заповядва. Защо, в името на Светлината, трябва да го правиш?