Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Колко приятна разходка — каза сухо Нейлсийн. — И толкова интересни гледки и миризми. Мат, казах ли ти, че нощес не можах да се наспя?
— Ти в леглото ли искаш да издъхнеш? — изръмжа Мат. Май наистина трябваше да си останат по леглата; тук бяха напълно излишни, да му се не види макар, това беше повече от сигурно. Тайренецът изсумтя възмутено. Беслан се разсмя, но той вероятно бе решил, че Мат има предвид нещо друго.
И така те продължиха да крачат из Рахад, докато Реане най-после не се спря пред една сграда, същата като всички други наоколо, с олющена боя и ронещи се тухли, същата, до която Мат беше проследил вчера една жена. Никакво пране не висеше от прозорците — тук живееха само плъхове.
— Тук е — каза тя.
Очите на Елейн се заиздигаха бавно нагоре до плоския покрив.
— Шест — промърмори тя с тон на голямо задоволство.
— Шест — въздъхна Нинив и Елейн я потупа по рамото, сякаш й съчувстваше.
— Всъщност не бях сигурна — каза тя. Тъй че Нинив се усмихна и потупа нея. Мат и дума не разбра от всичко това, Значи сградата имаше шест етажа. Е, и какво? Жените понякога се държаха много странно. Е, в повечето случаи поне.
Висок дълъг проход, тунел, покрит с дебел слой прах и сумрачен, продължаваше до задната част на сградата и краят му се губеше в сенки. Малко от входовете от двете му страни имаха врати, а доколкото ги имаше, всички бяха сковани от груби дъски. Един отвор, третият навътре, отвеждаше до тясно и стръмно виещо се нагоре каменно стълбище. Точно по този път беше минал предния ден, следвайки отпечатъците в прахта.
— Наистина, Мат — каза Нинив, след като той изпрати Харнан и половината от Червените ръце на задния вход да го завардят. Лан стоеше толкова плътно, че все едно се беше залепил за нея. — Не разбра ли вече, че няма никаква нужда?
Тонът й беше толкова кротък, че Елейн сигурно вече й бе предала истината за Тилин, но това го вкисна още повече. Не искаше никой да го знае. Съвсем безполезен, да му се не види макар! Но заровете не спираха да дрънчат в главата му.
— Може би Могедиен си пада по задните врати — отвърна й той сухо. Нещо изцвърча откъм тъмния край на тунела и един от мъжете с Харнан изруга гръмко, че било пълно с плъхове.
— Ти си му казал! — свирепо изръмжа Нинив на Лан и едната й ръка стисна здраво плитката.
— Не е сега моментът да се спираме и да спорим, Нинив — каза раздразнено Елейн. — Купата е горе! Купата на ветровете! — Изведнъж се появи топчица светлина, която се понесе във въздуха пред нея, и без да дочака да види дали Нинив ще я последва, или не, тя се затича нагоре по стъпалата. Ванин хукна след нея със смайваща бързина за едрото си туловище, след него Реане и повечето Мъдри жени. Кръглоликата Сумеко и Йейне, висока, мургава и симпатична въпреки бръчиците около очите, се поколебаха, но останаха с Нинив.
Мат също щеше да тръгне, ако Нинив и Лан не бяха застанали на пътя му.
— Нинив, ако обичаш, би ли ме пуснала? — попита той. Най-малкото заслужаваше да е там, когато намереха прословутата Купа. — Нинив? — Тя гледаше Лан, сякаш беше забравила за всичко останало. Мат се спогледа с Беслан, който се ухили и приклекна небрежно, заедно с Коверин и останалите Червени ръце. Нейлсийн се прозя демонстративно. Което беше грешка при толкова прах — прозявката му премина в пристъп на кашлица, която направи лицето му мораво и го преви на две.
Дори и това не отвлече Нинив. Тя предпазливо пусна плитката си и каза:
— Не съм ядосана, Лан.
— Ядосана си — отвърна й той спокойно. — Но трябваше да му се каже.
— Нинив? — каза Мат. — Лан? — Никой от двамата дори не го погледна.
— Щях да му го кажа, когато съм готова, Лан Мандрагоран! — Тя млъкна, но устните й мърдаха, сякаш си говореше сама. — Няма да се карам с теб — продължи тя доста по-кротко и това прозвуча колкото насочено към него, толкова и към самата нея.
— Щом казваш — отвърна кротко Лан.
Нинив се разтрепери.
— И недей да ми държиш такъв тон! — извика му тя. — Казах ти, че не съм ядосана! Чу ли ме?