Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Рахад си беше точно такъв, какъвто го помнеше, и точно това, от което Беслан се боеше. Вятърът превърна катеренето им по полираните каменни стъпала на пристана в мъчително и рисковано усилие, а след това нещата станаха още по-лоши. Навсякъде минаваха канали, но тук мостовете бяха съвсем прости и мръсните им каменни парапети бяха изпотрошени и се ронеха. Повечето канали бяха толкова задръстени с наноси, че уличните хлапетии газеха в тях до кръста и много рядко се мяркаше някоя баржа. Високите сгради се изправяха, скупчени една до друга, тромави постройки с гнусна на цвят, бяла някога мазилка, олющена на големи петна, над които се показваше прогнилият тухлен зид. Едва ли не от всеки трети прозорец висеше избеляло пране — освен по празните постройки. Такива се виждаха доста и прозорците им зееха като очните кухини на скелет. Из въздуха се носеше кисело-сладникавата миризма на гнило съдържанието на нощни гърнета и всякакъв боклук гниеше там, където беше изхвърлен, и срещу всяка муха от другата страна на Елдар тук бръмчаха поне по сто, на зелени и сини облаци. Мат забеляза олющената врата на „Златната корона на небесата“ и потръпна при мисълта как ще вкара жените вътре, ако почнеше бурята, каквото и да му разправяше Беслан. После отново потръпна от това, че е потръпнал. Ставаше му нещо и това никак не му харесваше.
Нинив и Елейн настояха да водят, с Реане между двете и Мъдрите жени плътно зад тях. Лан остана до рамото на Нинив като някой вълкодав, с ръка на дръжката на меча — и непрекъснато се озърташе, излъчвайки заплаха. Честно казано, само той сигурно щеше да е достатъчна закрила за две дузини хубави шестнадесетгодишни девойчета, понесли торби със злато дори тук, но Мат настоя Ванин и останалите да си отварят хубаво очите. Всъщност бившият конекрадец и бракониер крачеше толкова близо до Елейн, че на всеки можеше да му се прости, ако си помислеше, че й е Стражникът, нищо че е толкова дебел и опърпан. Беслан завъртя изразително очи като чу указанията на Мат, а Нейлсийн раздразнено поглади брадата си и промърмори, че било по-добре да си остане в леглото.
По улиците нахално се перчеха мъже по дрипави елеци и без ризи, с големи бронзови халки на ушите, с бронзови пръстени с цветно стъкло за камък и с по един-два ножа, затъкнати в коланите. Въртяха ръце около тия ножове и гледаха предизвикателно да не би някой да ги погледне накриво. Други притичваха от ъгъл на ъгъл и от праг на праг, закачулили очи, подражавайки на изпосталелите псета, които от време на време изръмжаваха от някоя задънена уличка, широка едва колкото да се провре човек. Тези мъже се гърбеха, стиснали ножове, и нямаше как да се разбере кой ще побегне и кой ще те намушка. Общо взето мъжете изглеждаха скромни пред жените, крачещи наперено в похабени рокли и с два пъти повече накити от мъжете. И те естествено носеха ножове, а дръзките им тъмни очи отправяха по десет вида предизвикателства с всеки поглед. Накратко казано, Рахад бе място, където всеки облечен в коприна трудно можеше да се надява, че ще измине повече от десет крачки, без да го ударят по главата. След което най-доброто, на което можеше да се надява, бе да се събуди съблечен до голо и изхвърлен върху купчина нечистотии в някоя уличка, тъй като другата възможност беше да не се събуди изобщо. Но…
Дечица притичваха от всяка втора врата с ощърбени глинени чаши с вода, проводени от майките си да не би Мъдрите жени да искат да пийнат. Мъже с нашарени от белези лица и с жажда за убийство в очите зяпваха при гледката на седем Мъдри жени на едно място, после се покланяха вдървено и питаха най-учтиво дали могат да им помогнат с нещо, дали няма нещо за носене? Жени, понякога със също толкова белези и винаги с очи, пред които и Тилин щеше да побегне, приклякваха непохватно и почти без дъх питаха дали могат да им покажат пътя и кой така си е позволил да ги притесни, че да дойдат толкова Мъдри жени? Силният намек беше, че ако е така, Тамарла и останалите изобщо нямаше какво да се притесняват, стига само да им кажеха името му.
О, всички гледаха войниците злобно, както винаги, въпреки че и най-закоравелият се дръпваше боязливо от Лан само като го погледнеше. И, най-странното, от Ванин също. Някои мъже изръмжаваха към Беслан и Нейлсийн, когато някой от тях се загледаше по-продължително в дълбокото деколте на някоя жена. Някои изръмжаваха и на Мат, въпреки че той не можеше да разбере защо — за разлика от последните двама, него никога не го грозеше опасността очите му да изскочат пред една женска рокля. Беше дискретен. На Нинив и Елейн не обръщаха внимание, въпреки финеса им, както и на Реане в червената й вълнена рокля — те не носеха червения колан. Но пък имаха защитата на въпросните колани. Мат разбра, че Беслан е прав. Можеше да си изпразни кесията на земята и никой нямаше да вземе и един меден петак, докато Мъдрите жени са наблизо. Можеше да ощипе всяка жена наоколо по задника и дори тя да получеше удар, щеше да му се размине.