Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Каменоликият Стражник, изглежда, се замисли на кой от въпросите му да отговори.
— Двамата с Нинив ни ожени снощи Надзорницата на корабите — най-сетне каза той. — Ата-ан Миере имат някои… необичайни… брачни обичаи. Имаше изненади и за двама ни. — Тънка усмивка докосна устата му, но само толкова. Той сви рамене изглежда, това беше единственият отговор, който смяташе да даде.
— Благословията на Светлината да е над вас и над невестата ви — промърмори учтиво Беслан с толкова дълбок поклон, колкото можеше да позволи тясната вътрешност на каретата, а Нейлсийн също изломоти нещо, въпреки че по физиономията му се виждаше, че според него Лан трябва да се е побъркал. Нейлсийн имаше доста добра представа за компанията на Нинив.
Мат само зяпна. Нинив омъжена? Лан, женен за Нинив? Горкият, наистина се беше побъркал. Нищо чудно, че очите му изглеждаха така унесени. Мат по-скоро щеше да напъха бясна лисица в пазвата си. Само глупак можеше да се ожени и само побъркан можеше да се ожени за Нинив.
И да забеляза Лан, че никой не се зарадва особено, не го показа. С изключение на очите му, не изглеждаше по-различно, отколкото Мат го помнеше. Може би малко по-твърд, доколкото това беше възможно.
— Има нещо по-важно — каза Лан. — Нинив не иска ти да го узнаеш, Мат, но трябва да го чуеш. Двамата ти мъже са мъртви, убити са от Могедиен. Съжалявам, но ако това поне ще ти донесе утеха, те наистина са загинали, преди да го разберат. Нинив смята, че Могедиен се е махнала, но аз не съм толкова сигурен. Изглежда, че тя изпитва някаква лична вражда към Нинив, въпреки че Нинив успя някак да избегне да ми я обясни. — Отново тази едва забележима усмивка; Лан сякаш не я усети. Поне не изцяло, но това няма значение. Но най-добре ще е да знаеш какво може да ни очаква отвъд реката.
— Могедиен! — ахна Беслан и очите му светнаха. Той, изглежда, видя в това нещо забавно.
— Могедиен! — ахна и Нейлсийн, но в неговия случай това беше по-скоро стон и той много рязко дръпна острата си брадичка.
— Скапани проклети жени! — промърмори Мат.
— Надявам се, че не включваш жена ми — хладно каза Лан и едната му ръка стисна дръжката на меча.
Мат бързо вдигна ръце.
— Разбира се, че не. Само Елейн и… и Родството.
След кратка пауза Лан кимна и Мат въздъхна облекчено. Напълно беше в стила на Нинив да направи така, че да го убие — мъжът й — нейният мъж! — след като толкова явно, колкото че хлябът е с кора, е могла да скрие от него факта, че една от Отстъпниците би могла да е в града. Всъщност дори Могедиен не го плашеше, след като си имаше лисичата глава на шията, но медальонът не можеше да защити Нейлсийн или някой от останалите. Несъмнено Нинив си въобразяваше, че тя и Елейн ще го направят. Оставили го бяха да домъкне тук Червените ръце, като през цялото време му се бяха присмивали, докато те…
— Няма ли да прочетеш писмото на майка ми, Мат?
Докато Беслан не го спомена, той не беше забелязал, че имаше и един лист хартия, нежно сгънат и пъхнат между кошницата и шарената кърпа. И показващ се само колкото да се види зеленият восък с впечатания герб с Котвата и Меча.
Той разчупи восъка с палец и разгъна листа, като го държеше така, че Беслан да не може да види какво пише. И по-добре, че не можеше; макар че предвид това колко неща забелязваше, май това нямаше значение. Така или иначе, Мат можеше само да се радва, че ничии други очи освен неговите не видяха тези думи. С всеки ред сърцето му потъваше все по-дълбоко.
„Мат, миличък, току-що се разпоредих да преместят нещата ти в покоите ми. Така ще е много по-удобно. Докато се върнеш, Ризел ще е в старите ти стаи, за да наглежда малкия Олвер. На него, изглежда, компанията й му е приятна.
Поръчах една шивачка да дойде да ти вземе мерките. Ще ми бъде много приятно да погледам. Трябва да носиш по-коси палтенца. И нови панталонки, разбира се. Толкова ти е сладко дупенцето. Патенце, коя е тази Щерка на Деветте луни? Измислила съм няколко много сладки начина да те накарам да ми кажеш.