Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Кръв и пепел, Нинив! — изрева Мат. — Той не мисли, че си ядосана. Аз не мисля, че си ядосана. — Тия жени поне го бяха научили да лъже, без да му мигне окото. — Сега може ли все пак да се качим горе и да я вземем тая проклета Купа на ветровете?
— Великолепна идея — каза женски глас откъм улицата. — Защо да не се качим горе заедно и да изненадаме Елейн? — Мат никога досега не беше виждал двете жени, които закрачиха по коридора, но лицата им бяха лица на Айез Седай. Това на изказалата се беше дълго и студено като гласа й, а на спътницата й обкръжено от снопове тънки черни плитчици, украсени с цветни мъниста. След тях нахлуха двайсетина мъже, едри като бикове и с яки рамене, с криваци и ножове в ръце. Мат намести длани на дръжката на ашандарей. Видеше ли беля, познаваше я от пръв поглед, а лисичата глава на гърдите му беше хладна, почти студена върху кожата му. Някой държеше Единствената сила.
Двете Мъдри жени едва не се прекатуриха от приклякане, като видяха лица без възраст, но Нинив със сигурност също позна белята. Устата й замърда беззвучно, докато двойката се приближаваше, а на лицето й се изписа и ужасно вцепенение, и сурово самообвинение. Зад себе си Мат чу как един меч се вади от ножницата си, но не се обърна, за да види чий е. Лан стоеше до него и приличаше на готов за скок леопард.
— Те са Черна Аджа — най-сетне промълви Нинив. Гласът й започна едва-едва и набра сила, докато говореше. — Фалион Бода и Испан Шефар. Те извършиха убийство в Кулата и много по-лоши неща след това. Те са Мраколюбки и… — гласът й трепна за миг — заслониха ме.
Новодошлите продължиха да се приближават спокойно.
— Да си чувала някога подобни глупости, Испан? — попита дълголиката Айез Седай приятелката си, която престана да криви лице заради прахта и се усмихна самодоволно. — Двете с Испан идваме от Бялата кула, докато Нинив и нейните приятелки са бунтовнички срещу Амирлинския трон. За това те ще бъдат наказани сурово, както и всеки, който се опита да им помогне. — Смаян, Мат осъзна, че жената не знаеше — тя си мислеше, че той, Лан и останалите са само наети пазванти. Фалион отправи усмивка към Нинив, усмивка, в сравнение с която зимната виелица щеше да е топла. — Има една, дето много ще се зарадва, когато те върнем, Нинив. Тя си мисли, че си мъртва. А вие по-добре се разкарайте. Няма какво да се бъркате в работите на Айез Седай. Моите хора ще ви изпратят до реката. — Без да сваля очи от Нинив, Фалион махна с ръка на мъжете зад нея да излязат напред.
Лан скочи. Не извади меча си, пък и да беше го извадил, никакъв шанс нямаше да има срещу Айез Седай, както и сега нямаше шанс, но в един момент си стоеше кротко, а в следващия вече се беше хвърлил срещу двете. И още във въздуха изпъшка, сякаш лошо ударен, но все пак се срина върху двете Черни сестри и ги събори на прашния под. Това вече отвори широко шлюзовете.
Лан се заизправя на ръце и колене, тръскайки замаяната си глава, и един от яките типове надигна обкован с железни шипове кривак да му разбие черепа. Мат мушна типа в корема с копието си, докато Беслан, Нейлсийн и петимата Червени ръце се завтекоха да срещнат ревящия щурм на Мраколюбците. Лан се изправи и замахна с меча да съсече един Мраколюбец от чатала до врата. Нямаше много място да работи човек с меч или ашандарей, но пък им помогна да не ги надвият от самото начало. Пъшкащите мъже се биеха с тях лице в лице, застанали ребром за повече място, мушкаха и размахваха криваци.
Около Черните сестри, както и около Нинив, останаха малки пространства — за това жените се погрижиха сами. Жилав андорец от Червените ръце почти се блъсна във Фалион, но в последния миг тя го метна във въздуха и той полетя през коридора, събаряйки двама Мраколюбци с бич и рамене, преди да се натресе в стената и да се плъзне надолу — тилът му остави кървава диря по напуканата прашна мазилка. Плешив Мраколюбец се промъкна през редицата защитници и се хвърли срещу Нинив с някакъв нож, но изрева, отблъснат назад, и ревът му бързо секна, когато лицето му се удари в пода толкова силно, че главата му подскочи.
Явно Нинив вече не беше заслонена и дори вледенената лисича глава, плъзгаща се по гърдите на Мат, докато той се биеше, да не беше достатъчен показател, че тя и Черните сестри водят някаква своя битка, яростта, с която те гледаха нея и тя тях, без да обръщат внимание на сражението, просто го крещеше. Двете Мъдри жени продължаваха да гледат ужасени; държаха извитите си ножове в юмруците си, но се бяха сгушили до стената и местеха погледи от Нинив към двете с широко отворени очи и зяпнали усти.
— Бийте се! — сопна им се Нинив и извърна главата си съвсем леко, за да може да вижда и тях, и Фалион и Испан. — Сама не мога да се справя — те са свързани. Ако не се биете, те ще ви убият. Вече знаете какви са! — Мъдрите жени я зяпнаха така, сякаш им беше предложила да плюят в лицето на кралицата си. Сред врявата Испан се изсмя мелодично. Отгоре, откъм стълбите, отекна пронизителен писък.