Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Стражникът я прекъсна спокойно, поклони се и й протегна ръка.
— Ние сме пред хора, Нинив. Пред хората можеш да говориш за всичко, което пожелаеш. Може ли да те придружа до лодката?
— Да — отвърна тя и закима толкова енергично, че шапката й за малко да падне. Тя бързо я намести на главата си с две ръце. — Да. Пред хора. Ще ме придружиш. — Хвана го под мишницата и възвърна отчасти самообладанието си, поне що се отнасяше до лицето й.
Мат се зачуди дали не е болна. Забавно беше да гледаш, когато на Нинив й избиваха чивиите, но тя много рядко се оставяше това да продължи дълго. Айез Седай не можеха да се Церят сами. Може би трябваше да подхвърли на Елейн тя да се оправи с каквото там й ставаше на Нинив. Той лично отбягваше Церенето като смъртта или женитбата, но виж, с другите беше различно. Най-напред обаче трябваше да й каже няколко подбрани думички за тия техни тайни.
Мат отвори уста и вдигна предупредително пръст…
…а Елейн го мушна в гърдите с нейния и така хладно му се намръщи под шапката с пера, че чак пръстите на краката му изтръпнаха.
— Госпожа Корли — каза тя с леден тон на кралица, произнасяща присъда — обясни на Нинив и мен значението на тези червени цветенца на кошницата, с които, както виждам, си имал поне достатъчно срам да не се закичиш.
Лицето му почервеня повече и от това на Нинив. На няколко крачки встрани Реане Корли и другите Две завръзваха шапките си и оправяха роклите си, както правят жените всеки път, когато станат, седнат или направят три крачки. Но въпреки че влагаха цялото си внимание в дрехите си, оставаше им достатъчно, за да хвърлят поглед към него — и поне сега не го гледаха нито укорително, нито изненадано. Той не знаеше, че проклетите цветя изобщо означават нещо! Десет залеза едва ли можеха да се сравнят с лицето му.
— Така! — Гласът на Елейн беше нисък, само за неговите уши, но от него капеше погнуса и презрение. Тя дръпна пелерината си, да не би случайно да го докосне. — Значи е вярно! Не съм го допускала от теб! Дори от теб! Сигурна съм, че и Нинив не го е допускала. Всички обещания, които съм ти дала, се отменят! Не мога да спазвам никакви обещания пред един мъж, който е могъл да наложи вниманието си на една жена, на която и да е жена, но особено на една кралица, която му е предложила.
— Аз съм налагал своето внимание на нея! — изрева той. По-точно опита се да изреве; беше се задавил и само го изхъхри.
Хвана Елейн за раменете и я дръпна по-настрани от каретите. Около тях бързаха гологърди хамали с омърляни зелени кожени елеци, понесли чували на раменете си или търкалящи бурета по кея, някои бутаха ниски колички, натоварени със сандъци, и всички заобикаляха каретите отдалече. Кралицата на Алтара може и да нямаше много власт, но гербът й на вратата на каретата караше простолюдието да й отваря място. Нейлсийн и Беслан водеха Червените ръце по пристана, бърборейки си безгрижно, Ванин крачеше най-отзад и мрачно поглеждаше плискащата се вода — станеше ли дума за лодки, той твърдеше, че има нежен стомах. Мъдрите жени от двете карети се бяха струпали около Реане и гледаха, но не бяха достатъчно близо, за да чуят. Въпреки всичко той зашепна дрезгаво:
— Чуй ме сега! Тази жена не приема „не“ за отговор. Аз казвам „не“, а тя ми се смее! От глад ме умори, съсипа ме, като елен ме гонеше! Тази жена има повече ръце от шест жени наведнъж! Заплашваше ме, че ще накара слугините да ме съблекат, ако не й позволя да… — Изведнъж това, което говореше, го удари като чук по главата. И пред кого го говореше! Успя да си затвори устата преди да е глътнал някоя муха. Сведе поглед, изведнъж много заинтересуван от един от черните метални гарвани на ашандарей. — Хм, исках да кажа, че не разбираш — промърмори той. — Всичко си го схванала наопаки. — И я погледна крадешком.
На бузите й изби лека руменина, но лицето й си остана тържествено като на мраморен бюст.
— Изглежда, наистина не съм разбрала — каза тя сериозно. — Това говори… много лошо за Тилин. — Стори му се, че устните й трепнаха. — Хрумвало ли ти е някога да поупражниш различни усмивки пред огледалото, Мат?
Той примигна.
— Какво?
— Чувала съм от достоверен източник, че точно това правят някои млади жени, за да привлекат погледите на крале. — Нещо се пропука в сериозния й тон и този път устните й определено потрепнаха. — Можеш да пробваш и пърхането с клепки също така. — Тя прехапа долната си устна, обърна му гръб и закрачи по пристана. Ленената пелерина се развя зад нея. Преди да се отдалечи достатъчно, той чу, че се изкиска и промълви нещо за „неговите камъни по неговата глава“. Реане и Мъдрите жени заситниха след нея като кокошки след пиленце, вместо обратното. Неколцината гологърди лодкари по лодките се изправиха и сведоха почтително глави пред минаващата процесия.