Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Нинив каза, че за нас нямало място — каза му Нейлсийн, когато лодката се заклатушка по Елдар. — Каза, че сме щели да ги стесним. — Беслан се разсмя и огледа тяхната лодка. Банин седеше до вратата на каютата със затворени очи и се опитваше да се престори, че е някъде другаде. Харнан и Тад Кандел, андорец, макар да беше по-мургав и от двамата лодкари, се бяха покатерили на покрива на каютата; останалите Червени ръце клечаха по палубата. Никой не влизаше в самата каюта — явно очакваха Мат, Нейлсийн и Беслан да влязат там.
Мат обаче се намести до високия дирек при носа и се загледа към другата лодка, която бавно се полюшваше на тласъци пред тях. Вятърът плющеше по тъмната развълнувана вода, развяваше шалчето му и му се наложи да си хване шапката, за да не я отвее. Какви ли ги беше намислила Нинив? Другите девет жени се бяха напъхали в каютата, оставяйки палубата за нея и Лан. Те стояха при носа. Лан бе скръстил ръце, а Нинив жестикулираше енергично, сякаш му обясняваше. Само дето Нинив рядко обясняваше каквото и да е. По-точно не рядко, а никога.
Но каквото и да правеше тя, не продължи дълго. В залива се надигнаха бели парцалчета пяна — там, където бяха закотвени корабите на Морския народ. Реката не беше чак толкова бурна, но лодката все пак се поклащаше по-силно, отколкото Мат помнеше от предишното си пътуване. Много скоро Нинив увисна на перилата и се прости със закуската си. Лан я държеше. Това напомни на Мат за собствения му празен корем и той пъхна шапката под мишницата си, за да не я отвее вятърът, и извади парчето сирене.
— Беслан, смяташ ли, че тази буря ще спре преди да се върнем от Рахад? — Той отхапа от възсоленото сирене; в Ебу Дар имаха петдесет вида и всички бяха вкусни. Нинив още висеше на перилата. Колко ли беше изяла тази сутрин проклетата му жена? — Не знам къде ще се подслоним, ако ни хване. — Не смяташе, че и един хан от всички, които беше видял из Рахад, е подходящ да заведе жените в него.
— Не е буря — отвърна Беслан, седнал небрежно на перилата. — Това са зимните търговски ветрове. Търговците идват два пъти в годината, в късна зима и в късно лято, но за да го наречеш буря, трябва да духа много по-силно. — Той погледна кисело към залива. — Всяка година тези ветрове докарват — докарваха — кораби от Тарабон и Арад Доман. Чудя се дали отново ще дойдат някога.
— Колелото тъче… — започна Мат и се задави със сиренето. Кръв и пепел, започнал беше да дрънка като някакъв побелял дъртак, отпуснал болните си стави край топлата камина. Да се тревожи, че трябвало да вкара жените в пълен с негодници хан! Само преди година, преди половин година, щеше да ги заведе и да се смее, докато очите им се опулят, да се смее на всяко превзето цупене. — Какво пък, може и да ти намерим някое забавление в Рахад. Поне все някой ще се опита я да среже кесия, я да дръпне гердана на Елейн от врата й. — Може би имаше нужда точно от това, за да очисти от езика си вкуса на трезвеност. Трезвеност. Светлина, каква дума за човек като Мат Каутон! Тилин, изглежда, го беше наплашила повече, отколкото си мислеше, за да се скапе чак толкова. Май имаше нужда от малко от Беслановите „забавления“. Това си беше чиста лудост — той не беше виждал и една битка, от която да не се е опитвал да се измъкне — но може би…
Беслан поклати глава.
— Ако изобщо някой може да намери нещо забавно, това си ти, но… Сега ще сме със седем Мъдри жени, Мат. Седем. Само една да е на наша страна, можеш да зашлевиш който и да е мъж, дари в Рахад, и той ще си глътне езика и ще те подмине. А и жените. Що за забава може да е да целунеш някоя жена, без да рискуваш тя да реши да те намушка с ножа си?
— Душицата ми да изгори дано — промърмори Нейлсийн. — Излиза, че вместо да се наспя ката хората, съм се изсулил от леглото, за да изкарам една скучна сутрин.
Беслан кимна съчувствено.
— Е, ако извадим късмет… Градската стража праща все пак патрули в Рахад от време на време и ако са тръгнали подир контрабандисти, винаги гледат да се облекат по-незабележимо. Изглежда, си въобразяват, че никой няма да забележи дузина мъже с мечове, както и да са облечени, и все се изненадват, когато контрабандистите им направят засада, което се случва почти винаги. Ако тавиренският късмет на Мат проработи за нас, може да ни вземат за Градската стража и някои контрабандисти може да ни нападнат преди да са видели червените колани. — Лицето на Нейлсийн грейна и той запотрива ръце.
Мат ги изгледа ядосано. Май Беслановото „забавление“ не беше точно това, което му трябваше. Първо, от жени с ножове до гуша му беше дошло. Нинив още висеше на перилата на лодката отпред. Така й се падаше, друг път да не се тъпче толкова. Той изгълта последните трохи сирене и се залови с хляба, стараейки се да не обръща внимание на заровете в главата си. Една леко пътуване без никакви неприятности не звучеше никак зле. Бърза разходка и още по-бързо изчезване от Ебу Дар.