За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Качваме се с асансьора в пълно мълчание.
– Хайде, влез – окуражително се усмихва тя, когато спираме пред вратата. Отвътре се чуват приглушени гласове. – Това там си ти. Не карай хората да те чакат повече – на тях също им е тежко.
– Ами ти? – питам тихо. Чак сега наистина започвам да се плаша. Чувствам се точно като дете, треперещо при мисълта за чудовището в килера и изгасващата лампа.
– Трябва да се прибирам, татко ме чака. Не се страхувай – вече няма от какво.
Кимвам бавно и се обръщам към вратата. Открехната е леко, но не достатъчно, затова пристъпвам напред и преминавам направо през нея.
Болничното легло…
Гипсът и бинтовете…
Дълбоките кръгове под очите…
Кичурът черна коса над челото…
… това съм аз!
Хората около мен. Гласът на… на брат ми, който ме нарича по име…
– Р…
Сега вече всичко ми е ясно.
Разбира се, помня името си и всичко останало. Помня с какво съм се занимавал досега, къде съм израснал, къде съм живял. Помня какво стана.
Местата, където изпочупените стъкла са се забивали в тялото ми, в момента, когато двете коли се блъскат челно. Сърбежът.
Все още ме дразни. Но според лекарите така сърбят заздравяващите рани. Пак според тях съм изкарал невероятен късмет. Много хора в моето състояние изобщо не се събуждали. Шофьорът на другата кола е починал на място.
Помня мига, в който фаровете навлязоха в моето платно… но не искам да се връщам към него.
Знам, че не става дума за късмет. Дължа всичко на едно единадесетгодишно момиче с усмихнати очи и поведение на голям човек.
Дали ще я срещна пак, за да ù благодаря?
Късмет е по-скоро това, че раните заздравяват доста бързо. Първите крачки извън болницата са най-хубави, макар че малко куцам с десния крак. Все още не съм съвсем във форма, но лекарите ме увериха, че скоро дори ще мога да се върна към тренировките по волейбол.
Оглеждам се и се усмихвам на ранното пролетно слънце.
Докъдето ми стига погледът, няма нито една черна лента.
Редактира: Калин М. Ненов
Разказът се публикува за първи път.
Революция
Валентина Димова
„Има моменти от живота, които ни раняват, оставят белези. Има мигове, мистични и омайни, когато светът се върти само за нас или просто спира. Има хора, които ни променят, и идеи, които ни карат да ги следваме, но най-важна за всеки от нас е личността, след срещата с която ставаме по-добри.“