Спомен за светлина

Това все пак щеше да е проблем… но според Руарк Безчестните, които носеха червени була, бяха много по-голяма заплаха. Обикаляха из долината и дебнеха като айилците. Руарк бе излязъл на лов в това забулено от мъгла и дим мъртво поле. Понякога се натъкваше на групи тролоци, но повечето бяха подкарани от Сенчестите да се бият с редовните сили, тайренците и доманците.

Руарк махна на братята си и тримата пак тръгнаха в бурята. Светлината дано да дадеше редовните сили и преливащите да удържат пътеката нагоре, където Кар-а-карн се сражаваше със Заслепителя на зрака.

Ранд ал-Тор трябваше скоро да приключи битката си. Руарк подозираше, че Сянката скоро ще завземе тази долина.

Минаха покрай неколцина айилци, които танцуваха копията с предатели с червени була. Много от червените була можеха да преливат, но в тази група като че ли нямаше ни един. Руарк и двамата с него скочиха в танца.

Червените була се биеха добре. Траск се събуди от унеса си и уби един от червените була, преди да падне. Схватката свърши, когато останалите червени була побягнаха. Руарк уби един от тях с лъка си, а Белдер свали друг. Никога нямаше да стрелят по мъже в гръб, в бой с истински айилци. Тези обаче бяха по-лоши и от Тварите на Сянката.

Тримата оцелели айилци, на които бяха помогнали, кимнаха благодарно. Присъединиха се към него и Белдер и тръгнаха обратно към Ямата на Ориста, за да проверят защитниците там.

За щастие войската на тази позиция все още се държеше. Мнозина бяха от Заклетите в Дракона, дошли последни на битката и съставени първоначално от обикновени мъже и жени. Да, имаше и няколко Айез Седай сред тях, дори няколко айилци и двама Аша’ман. Само че повечето държаха стари мечове, неизползвани от години, или тояги, по-точно дръжки от земеделски сечива.

Биеха се срещу тролоците като хванати натясно вълци. Руарк поклати глава. Ако Дървоубийците се бяха сражавали така свирепо, Ламан сигурно все още щеше да седи на трона си.

Мълния изтрещя и уби няколко от защитниците. Руарк примига да махне блясъка от очите си, обърна се и огледа околността през вихрещия се вятър. Там!

Махна на братята си да останат и се запромъква приведен напред. Гребна шепа от сивата, подобна на пепел прах, покрила земята, и я затърка по дрехите и лицето си. Вятърът я издуха от пръстите му.

После залегна, стиснал кама между зъбите си.

Жертвата му стоеше на върха на малък хълм и наблюдаваше боя. Един от червените була, смъкнал булото си и ухилен. Зъбите му не бяха изострени като игли. Всички с изпилени зъби можеха да преливат. Някои без изпилени зъби също можеха. Руарк не знаеше какво означава това.

Този беше преливащ - издаде го, като сътвори Огън като копие и го запокити към сражаващите се наблизо тайренци. Руарк запълзя бавно напред, педя по педя, слят със скалите.

Беше принуден да гледа как червеното було убива един защитник след друг, но не забърза. Продължи мъчително бавното пълзене, вслушан в съсъка на огъня, докато червеното було стоеше с ръце зад гърба и биеше наоколо със сплитовете на Единствената сила.