Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Далинар тихо изръмжа. Каладин никога не беше чувал такъв звук от него — рев на окован звяр. Изненада се. Ала Върховният принц се удържа и рязко седна.
— Надхитри ни — рече той тихо на краля. — Отново. Ще трябва да отстъпим и да обмислим следващия си ход. Някой да предаде на Адолин да се откаже от боя.
— Убеден ли си? — попита кралят. — Ако се откаже, Адолин трябва да предаде Броните, чичо. Шест Брони, доколкото знам. Всички, които притежавате.
Каладин четеше борбата на Далинар по лицето му — свъсеното чело, поаленелите от надигащия се гняв страни, нерешителността в очите. Да се предадат? Без борба? Навярно това беше правилното решение.
Каладин се съмняваше, че той самият би могъл да го стори.
Долу, след доста време, застиналият на пясъка Адолин вдигна ръка в знак на съгласие. Съдийката обяви началото на дуела.
Аз съм малоумник. Аз съм малоумник. Прокълнат от Бурите малоумник!
Адолин побягна назад по настланата с пясък овална арена. Нужно му беше да опре гръб в стената, та да избегне възможността да го обкръжат напълно. Следователно, щеше да почне дуела без пространство за отстъпление, заключен в сандък. Притиснат.
Защо не беше говорил по-точно? Виждаше пропуските в предизвикателството, което отправи — без да съзнава, се бе съгласил на пълен неравнопоставен дуел. Трябваше определено да каже, че Релис може да доведе още един. Но не, това би било разумно. А Адолин беше проклет малоумник!
Позна Релис по Меча и Бронята, боядисана в наситено черно, и развяващия се плащ с двойката глифи на баща му. По ръста и походката личеше, че мъжът в кралската Броня наистина е Елит, братовчедът на Релис, който се връщаше за възмездие. Носеше огромен чук наместо Меч. Двамата се придвижваха предпазливо по арената, а другарите им поеха фланговете. Единият беше в оранжево, а другият — в зелено.
Адолин разпознаваше доспехите. Това бяха Абробадар, пълен Броненосец от лагера на Аладар, и… и Якамав със заетия от Релис кралски Меч.
Якамав. Приятелят на Адолин.
Адолин изруга. Тези двамата бяха сред най-добрите дуелисти в лагерите. Якамав още преди години можеше да завоюва собствен Меч, ако му бяха позволили да рискува Бронята си. А сега очевидно не бе така. Дали той и семейството му не са били подкупени с обещания за дял от плячката?
С оформящо се в ръката му Острие, Адолин отстъпи в прохладната сянка на стената около арената. Точно над него ревяха тъмнооките по определените за тях пейки. Адолин не можеше да прецени дали се вълнуваха или се ужасяваха от предстоящото. Беше дошъл тук с намерението да предостави зрелище. А хората щяха да получат тъкмо обратното. Бързо клане.
Е, сам си беше стъкнал кладата. Щом щеше да изгори на нея, поне щеше да се бори преди това.
Релис и Елит се прокрадваха все по-близо — единият в тъмносиво, другият в черно — а съюзниците им действаха по страните. Готвеха се да се държат назад в опит да накарат Адолин да се съсредоточи върху двамата пред себе си. И после щяха да го ударят по фланговете.
— Един по един, момко! — Един вик от редовете на зрителите се открояваше от останалите. Това гласът на Захел ли беше? — Не си в ъгъла!
Релис пъргаво пристъпи напред, за да изпита Адолин. Адолин умело се отдръпна във Вятърната позиция — определено най-подходящата срещу толкова много противници. Държеше Меча с две ръце пред себе си, разположен странично. Едното му стъпало беше изнесено напред.
Не си в ъгъла! Какво ли искаше да каже Захел? Разбира се, че беше в ъгъла. Само така можеше да се изправи срещу четирима. И как бе възможно да се заеме с тях един по един? Та те никога не биха го допуснали.
Релис отново пристъпи напред и накара Адолин да се промъкне край стената, съсредоточен върху него. Трябваше някак да се обърне, за да се залови с Релис, а така облеченият в оранжево Абробадар, който се движеше от другата страна, попадаше вън от полезрението му. Бурята да го отнесе дано!
— Те се боят от теб! — понесе се отново над тълпата гласът на Захел. — Виждаш ли страха в тях? Покажи им защо се боят!
Адолин се подвоуми. Релис излезе още напред и нанесе удар от Каменната позиция. Каменна, за неподвижност. После дойде Елит, който държеше чука отбранително. Те изтикваха Адолин по стената към Абробадар.