Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мистър Домби не бе в състояние да проумее подобно психическо явление, когато един човек, независимо при какви обстоятелства, може да изпитва съжаление, че е бил отличен с неговата благосклонност и покровителство. И затова попита с доста подчертано чувство за лично достойнство:
— Наистина ли? А защо, Каркър?
— Боя се — отвърна довереното лице, — че мисис Домби не е много предразположена да проявява към мен благосклонност и интерес — човек в моето положение не би и могъл да очаква това от една дама, така горда по природа, на която гордостта толкова й отива, — боя се, че мисис Домби няма лесно да ми прости невинното участие в този разговор. Вашето неудоволствие е сериозно нещо, вие знаете, а да бъде предизвикано това неудоволствие в присъствието на трети човек…
— Каркър — надменно заговори мистър Домби, — предполагам, че аз съм този, с когото трябва първо да се съобразявате.
— О! Може ли да има някакво съмнение за това? — отвърна другият с припряността на човек, признаващ общоизвестен и неоспорим факт.
— Смятам, че мисис Домби отива на второ място, когато става дума за нас двамата — рече мистър Домби. — Не е ли така?
— Дали е така? — запита Каркър. — Нима не знаете по-добре от всекиго, че не е необходимо да питате подобно нещо?
— В такъв случай се надявам, Каркър — каза мистър Домби, — че вашето съжаление за неудоволствието на мисис Домби може почти да се неутрализира от задоволството, че сте запазили моето доверие и добро мнение.
— Сега разбирам, че наистина съм имал нещастието — рече Каркър — да си навлека това неудоволствие. Изрази ли го мисис Домби пред вас?
— Мисис Домби изрази различни мнения — с високомерна хладност и равнодушие заяви мистър Домби, — които аз не споделям и които не ми се ще да обсъждам или да си припомням. Както вече ви споменах, преди известно време изложих пред мисис Домби някои изисквания за проява на почит и покорство в семейния живот, които считам за нужно да предявявам. Не успях да убедя мисис Домби, че е необходимо незабавно да промени поведението си в това отношение както с оглед на собствения си покой и благополучие, така и с оглед на моето достойнство. Аз осведомих мисис Домби, че ако сметна за необходимо отново да изразя своето неодобрение и протест, ще изразя мнението си пред нея посредством вас, моето доверено лице.
Погледът на Каркър, отправен към мистър Домби, бе последван от сатанински поглед към картината над главата му, който я удари като мълния.
— Е, Каркър — продължи мистър Домби, — без колебание ви заявявам, че ще изпълня намерението си. С мен шега не бива. Мисис Домби трябва да разбере, че волята ми е закон, и не ще допусна никакви изключения по отношение на главния принцип в живота ми. Ще бъдете така добър да се заемете с тази задача, която, надявам се, при положение, че е възложена от мен, не е неприемлива за вас въпреки съжалението ви, изразено от учтивост — за което съм ви благодарен от името на мисис Домби. Уверен съм, че вие ще бъдете така добър да изпълните поръчението добросъвестно както винаги.
— Знаете — рече мистър Каркър, — че е нужно само да ми наредите.
— Наистина зная — величествено изрази съгласието си мистър Домби, — че е нужно само да ви наредя. Нужно е обаче да предприема по-нататъшни стъпки. Мисис Домби несъмнено е дама, притежаваща големи достойнства в много отношения, за да…
— За да ви прави чест дори вашият избор — подсказа Каркър, като раболепно оголи зъби.
— Да, щом желаете да си послужите с такъв израз — с обичайното си достолепие се съгласи мистър Домби, — но в момента аз не считам, че тя оправдава честта както би трябвало. У мисис Домби има дух на противодействие, който трябва да бъде сломен и преодолян. Изглежда, мисис Домби не разбира — енергично добави мистър Домби, — че мисълта да се противопоставя на мен е чудовищна и нелепа.
— Ние в Сити ви познаваме по-добре — рече Каркър с широка усмивка.
— Вие ме познавате по-добре. Надявам се, че е така. Макар че всъщност, ако трябва да бъда справедлив към мисис Домби, необходимо е да призная, че колкото и несъвместимо да изглежда това с по-нататъшното й поведение (то си остава все същото), когато в онзи разговор, за който ви споменах, аз изразих с известна строгост своето неодобрение и взетото си решение, моята критика, изглежда, й направи много силно впечатление. — Мистър Домби изрече тези думи с невъобразимо достолепие. — И затова, Каркър, бих искал да бъдете така добър да осведомите мисис Домби от мое име, че съм длъжен да й напомня за предишния ни разговор и да изразя удивлението си, че той не е оказал необходимото въздействие. Че съм длъжен да настоявам тя да съгласува поведението си с изискванията, предявени към нея в този разговор. Че аз не съм доволен от поведението й. Че аз съм крайно недоволен от него. И че ще бъда принуден, колкото и нежелателно да е това, посредством вас да й предам още по-неприятни и точни нареждания, в случай че тя не прояви благоразумието и необходимия такт да се съобрази с моите желания, както правеше първата мисис Домби и както, смятам, мога да добавя, всяка жена на нейно място би направила.