Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Тя вървеше, вървеше неуморно и нещата заемаха местата си, като в театрална постановка, на която тя се явяваше главен режисьор.
Вляво, в единия край на сцената, Свенливия младеж…
Все още не му бе измислила име.
Представяше си го свит, непохватен, облечен със сив пуловер, бяла риза, морскосиня вратовръзка, сив фланелен панталон. Изпръхнала кожа, зачервени ноздри, лъщящо чело, фини косъмчета по брадичката. Измити, почти прозрачни очи. Върти се, мрачен, смутен, старае се да си придаде някакъв вид. Всичко у него е някак нескопосно.
Прототипи на родителите на младежа бяха г-н и г-жа Боасон. Студени, сковани, невъзмутими егоисти, хора, които никога не си задават въпроси и неподвижни гледат как животът минава край тях.
Декорът беше заимстван от техния апартамент, чашите за шампанско, наредени зад остъклените лавици на бюфета, килимите, по които е забранено да се пързаляш, подносът с бутилките с аперитиви, които предлагат в неделя на обед, когато канят на гости роднини или приятели, възглавничката, която г-жа Боасон подпъхва зад гърба си, за да й е по-удобно, големият радиоапарат, по който до тях достигат световните новини: речите на генерал Дьо Гол, президентските избори, краят на Алжирската война, смъртта на Един Пиаф, гласът на Анри Тизо, който имитира генерала, благословията на папа Йоан XXIII, колоездачната обиколка на Франция с вечния победител Еди Меркс, издигането на Берлинската стена, първият чернокож студент в Америка, даденото на жените право да работят, без да искат разрешение от съпрузите си…
Свенливия младеж си мисли как светът се променя, но не и семейството му, където всичко си върви постарому. Г-н и г-жа Боасон клатят глави и повтарят, всичко се разпада, всичко отива на провала, мястото на жената не е в канцелариите! Кой ще се грижи за децата?
Нейният младеж е различен от г-н Боасон.
С всеки изминал ден той все повече се отдалечава от него. Пораства, подплатен от безчет подробности. Жозефин му добавя мекота, смели пориви, огромно любопитство, щедростта на човек, устремен към живота, към ученето и познанието. Не се подготвя за приемния изпит в Политехниката, ще кандидатства история… Приписва му своите страхове, своя комплекс за малоценност, своята непохватност. И той като нея се изчервява, губи самообладание, мънка.
Вляво на сцената, до Свенливия младеж стои Жьонвиев. Жозефин много я харесва. Прелиства женското списание „Мода и ръкоделие“, за да я облече подходящо, слага на главата й ролки, епилира мустачките й, измисля й походка… Въпреки усилията й Жьонвиев си остава все така вързана, смотана, безлична.
Вдясно на сцената — Кари Грант и неговият свят. Родителите. Баща му седи в кръчмата и се налива с бира, пляска момичетата по задниците. Той е червендалест, шумен, груб, когато се прибира от работа, от дрехите му се излъчва силна миризма на амоняк, връхчетата на пръстите му са разядени от препаратите… Майка му, изискана, деликатна, с дантелени блузи с рюшове и фини ръце с дълги пръсти, загърната с кашмирен шал, се оплаква от липсата на пари, от това, че трудно свързват двата края. Откъсва по някоя и друга стотинка, за да плаща за уроци по пиано на сина си, за да му осигури възпитание на джентълмен. Учи го на изискани маниери. Баща му го учи на ругатни. Вечер, когато родителите му се карат, малкият Кари се крие под масата и си запушва ушите да не слуша. Мисли си, че е заради него. Че той е причината за всичките им кавги. Когато баща му не се прибира нощем, си представя, че е мъртъв, и плаче под завивките… Раздвоен е между желанията на майка си и крясъците на баща си, който го принуждава да се бие в кръчмата, за да стане мъж, истински мъж. Кари е съвсем объркан, не знае кой е, още по това време в него живеят двама души… Жозефин добавяше ситния дъждец, който вали по улиците на Бристъл, нощните разходки по кейовете, където наблюдава отплаващите кораби, мечтае за Америка, дори му се случва да зърне известни личности, които поемат натам. Една вечер се разминава с Дъглас Феърбанкс, който отплава за Холивуд…
Някой ден ще стане киноартист…
Жозефин си купи четири бележника с черна платнена подвързия от двеста и четирийсет бели листа всеки. Един за Кари Грант, един за Свенливия младеж, един за второстепенните герои, и четвъртият за фона. Купи си и всички книги за Кари Грант. Подчертаваше с жълт флумастер детайлите, които можеха да й влязат в работа, със зелен флумастер изказванията на актьора, които евентуално да интерпретира, с розов флумастер житейските му перипетии, които си струваше да запомни. Съставяше си фишове, проверяваше, подреждаше, класираше… Затваряше се и работеше с часове.