Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Улови нещо бяло с крайчеца на окото си и като се обърна, видя Фенрис, оплискан с кръв и озъбен срещу войниците, изливащи се през стената. Един замах с мощната му лапа беше достатъчен да разсече най-близкия войник на парчета.
След миг и Лоркан се появи с порив на черния си вятър.
Двамата елфи спряха за секунда и го погледнаха въпросително. Отлично знаеха къде е Елин. Какъв беше планът.
Отвъд стените отново изригна огън.
Но писъците на невинните хора в града... Тя никога нямаше да му прости, ако ги изоставеше.
Затова Роуан приготви оръжията си и се извърна към уплашените викове.
- Положили сме клетва пред кралицата ни и този двор! - изръмжа, преценявайки с поглед войниците, прииждащи през стената. - Няма да я нарушим.
***
Въпреки че трите големи сили на кралството воюваха пред портите на града, унищожението продължаваше.
Моратските легиони ги връхлитаха с пълна мощ и изтощената хаганска армия се обърна да ги посрещне отново. Да посрещне новите страшилища - зверове, които нападаха с кръвожадни челюсти и смразяващ вой, илкени, кръжащи в небето над тях. Валгските принцеси още не се виждаха. Но Елида знаеше, че са някъде там. Морат водеше изчадията от най-дълбоките си тъмници за тази последна битка.
А на полето, точно пред южната порта, се сблъскваха огън и мрак, по-черен от нощта.
Елида не знаеше накъде да гледа: към сражението между армиите или към това, което Елин сама бе подела срещу Майев и Ераван.
Ирен стоеше до нея. Лорд Дароу, Лизандра и Еванджелин наблюдаваха случващото се до тях.
Пак проблесна светлина и ѝ отговори вълна от мрак.
Елин вилнееше като огнена вихрушка между Майев и Ераван, бърза и безпощадна.
Не ѝ беше останала никаква сила. Преди Портата на Уирда да ѝ я отнеме цялата, навярно имаше шанс да надвие поне единия от тях. Но с тези нищожни остатъци от магията ѝ, и то след цял ден на бойното поле...
Майев и Ераван обаче не подозираха.
Не съзнаваха, че Елин само отклонява ударите им, вместо да атакува. Нито че дългият боен танц не беше просто показно на уменията ѝ, а начин да спечели време на хората в града.
Долу, в мрака отвъд стените, войниците умираха, и умираха. А обсадните стълби изливаха моратски демони в Оринт.
Елин още бранеше портата от Ераван и Майев. Не ги допускаше и стъпка по-близо до града. Последната саможертва на Елин Галантиус в името на Терасен.
Щом враговете ѝ проумееха, че не ѝ е останала никаква магия, всичко щеше да приключи. Забавлението им, театралното мерене на сили и умения щеше да изчезне.
Но къде бяха другите? Къде бяха Роуан, Лоркан и Дориан? Фенрис и Гавриел? Нима не знаеха какво се разиграва пред градската порта?
Лизандра дишаше на пресекулки. Нищо - хамелеонката не можеше да стори нищо. Ако понечеше да помогне на Елин, Ераван и Майев можеше да осъзнаят, че кралицата ги е заблуждавала.
В ухото на Елида не шепнеше ласкав глас. Вече не. Онзи тих, мъдър шепот повече никога нямаше да я напътства.
Виж! - вечно я бе съветвала Анийт. - Виж!
Елида погледна към бойното поле, към града, към кралицата, бореща се срещу двамата валгски владетели.
Елин не правеше нищо безпричинно. Стоеше пред портата, за да им спечели време. Да изтощи Ераван и Майев поне малко. Но сама не можеше да ги надвие.
Един-единствен човек бе способен на това.
Очите ѝ намериха Ирен, която наблюдаваше Елин с пребледняло лице.
Кралицата никога нямаше да поиска такава жертва от лечителката.
Ала нямаше да препречи пътя, в случай че Ирен решеше да тръгне по него.
Доловила погледа ѝ, Ирен откъсна вниманието си от битката.
- Какво?
Елида надникна към Лизандра. После към градските стени, по които просветваха лед и пламък.
И разбра какво трябваше да предприемат.
111
Несрин не бе очаквала да види илкени. Нито бе подозирала колко страховита сила можеха да се окажат дори няколко десетки от тях.
Ловки и свирепи, изчадията кръжаха над предните редици от многочислената моратска армия. Черни като нощта и нетърпеливи да срещнат руките в битка.
Сартак нареди на стрелците да ги обсипят с огнени стрели. Пламъкът на първата обгори пръстите ѝ, когато си набеляза мишена сред хаоса на сражението и стреля.
Стрелата полетя в нощта и улучи илкена, който се канеше да разкъса един даргански кон. Писъкът на чудовището достигна дори нейните уши. Дарганският ездач го прободе със сулда си и пъкленото цвилене секна. Навременен, смел удар.
Несрин посягаше към втора стрела, когато дарганският ездач загина.