Сянката на планината

— Не съм казал…

— Бих те предизвикала да подобриш този рекорд, но знам, че не можещ, и няма да ти

позволя да опиташ.

— Не се обиждай, но каква цел е имал той освен теб?

— Каза, че искал да вбеси семейството си и нямало по-добър начин. Търсел жена точно

като мен.

— Защо е искал да вбеси семейството си?

— Ранджит управлявал парите, имуществото на семейството, но братята и сестрите му

не одобрявали мошеническите му сделки. Три пъти го съдили, опитвайки да получат

контрола върху парите, с които злоупотребявал. И той си търсел жена, която да ползва като

оръжие.

— За да им противостои?

— Именно. Не можел да ги отреже без причина, а знаел, че няма да си държат устата

затворена относно жена му, чужденката, особено ако тя им държи остър език.

— И това сте го забъркали за един час? Ти му оправяш проблемите, той — твоите.

Непознати в асансьора, а?

— Точно така. И всеки път, когато предизвиквах някого от тях да ме обиди, той ги

отрязваше. Аз му бях като произволно пенсионно осигуряване.

— Мила си дори и когато се стараеш да не си — казах. — Как успя да ги накараш да те

намразят толкова?

— Те са отвратителна пасмина. Лесно намразват. А Ранджит ми разкри всичките им

мръсни тайни. Всеки път, като ги видех, ми действаха като хапче за откровеност. Призляваше

им.

— И значи след като с Ранджит най-сетне слязохте на долния етаж, ти се омъжи за него?

Изведнъж тя стана сериозна.

— След онова, което ти причиних с Кадербай, мислех, че няма повече да ми

проговориш. И бях донякъде права. Две години нито се чухме, нито видяхме.

— Не ти досаждах, защото се беше омъжила за Ранджит.

— Омъжих се за Ранджит, за да те освободя — каза тя. — Две години му помагах да

скъса връзките със семейството си и го изтиквах нагоре към върховете на политиката, които

не можеше да изкатери само с една гола амбиция.

— Значи с непристойно поведение го отчуждаваш от семейството му, за да може той да

злоупотребява със семейното имущество, а в замяна той прокарва плана ти за разселване на

бордея? Правилно ли разбирам?

— В общи линии. Поне такава беше уговорката, ако я беше спазил.

— Карла, ама това с Ранджит са страшни… глупости.

— А да живееш с Лиса не бяха ли глупости?

— Е… не всеки ден.

Тя се засмя, после извърна очи.

— В последния момент Ранджит обаче заряза програмата за разселване и се оттегли от

надпреварата, защото противникът му го заплаши на няколко пъти.

— Кога се случи това? — попитах. Хрумна ми, че неговото оттегляне от политиката

може да има нещо общо със смъртта на Лиса.

— Онзи ден в кабинета му, когато нахълта да ме търсиш, аз тъкмо бях приключила с

него. Всичко свърши. Всичко, за което работих. Той беше оттеглил кандидатурата си.

Трепереше и се потеше. Предаде се, а знаеш, че не понасям пораженци. Седнах в ъгъла, докато се успокои, и му заявих, че ако някога, докато сме живи, се случи да попаднем в едно