![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Участниците се построиха в редички пред Ят, маг и жрец от Седемте града. Разбира се, Хо бе проучвал обредната магия много по-задълбочено от повечето учени магове и знаеше, че Су сигурно също е запозната с изискванията й. Уикските магьосници и вещици я използваха редовно. Мислеше си, че Девалет също ще да е в течение — Рюз се славеше със сложността на своите обреди.
Никой от тях не бе избрал да участва. Дали това беше просто следствие от личната омраза към Ят, или имаше нещо повече — по-дълбоко подозрение или естествен уплах, или пък последиците за всички участници, ако нещата потръгнат зле? Може би всичко заедно.
Започна достатъчно добре. Хо засече само нищожно отражение от присъствието на слаби следи от отатарала. Около насядалите магове корабът си плаваше, както всеки ден. Екипажът от Обетници скъси платната и закрепи всичко срещу приближаващата буря. Блуз стоеше на кормилото заедно с Почерпката, а Пръстите седеше до тях, облегнат на борда. Небето притъмня, а ниските плътни облаци се завихриха. Хо искаше да го спре, но разбираше, че времето ги притиска. Събитията се съсредоточаваха в Кюон. Наближаваше някаква кулминация, при която те трябваше или да действат, или да изгубят всякаква възможност да повлияят на изхода й.
Той огледа разранените си длани, петите на краката, изрязаните с нож разкървавени нокти — и всичко това самопричинено! Имаше ли в това някаква метафора за неговите и на спътниците му стремежи? Ако да, то тя не бе приятна.
Възгласи привлякоха вниманието му към Печалния — Блуз — на кормилото, както и към Почерпката и Мъждивия. Очите на човека бяха приковани върху Ят, устните му се движеха, докато следваше заклинанието и кимаше сам на себе си при приготовленията на Ят за наближаващото сливане. Хо смаяно се изправи — този беше маг! Да, наистина е един от нас!
— Ти си също тъй и маг — обърна се той към Блуз.
Онзи се спогледа с Пръстите и в края на устните му се надигна подигравателна усмивка.
— Не го разгласявай. Пръстите и аз искаме да изненадваме хората с това.
— Кой Лабиринт, ако мога да попитам?
Свиване на рамене:
— Д’рисс.
И тъй, Пътищата на земята. Лабиринтът бе много подходящ за проучванията им в Пъкъла. Така ли е успял той да се отърси от станалото с него там? Ала успял ли е? И той — забеляза Хо — не участваше в обреда. Блуз и другият Обетник се бореха с тежката дръжка на кормилото и здраво я въртяха. Девалет стоеше права и изучаваше надигащите се към тях като сивкави кули вълни.
— Скъсете платната още повече — викна тя на Блуз. — Сега.
Той не си губи времето да мисли или да отговаря, а просто кимна на Почерпката, който се затича да предаде заповедта.
— Прекалено леки сме — изръмжа тихо жената. — Трябваше да вземем повече баласт в Пъкъла…
— Още отатарал? — на шега я попита Хо.
В отговор морският маг посочи напред:
— Това ще ни убие също толкова сигурно.
Ледена пръска попадна на лицето на Хо. Той я обърса.
— Тогава да се надяваме Ят да успее.
Сега магът от Меър бе единственият човек, застанал изправен на палубата, без някой да го крепи. Всички останали седяха или се бяха хванали за въжетата отстрани. Тя стоеше с широко разкрачени крака и сключени на гърба ръце. Погледна към Хо.
— И двамата знаем, че целият ден ще отиде за привеждане на всички в хармония за събирането. Една вълна може да ни отнесе по всяко време преди това.
— Тогава по-добре ни помогни — обади се Су и тъмното й лице се набръчка в усмивка.
Девалет вдигна поглед към облачното небе и измърмори някакви проклятия на корелски. На Хо му се стори, че в езика дочува отзвуци от старото малазанско произношение.
— О, много добре — изсъска тя на талийски, хвана лоста на кормилото и го бутна към Блуз. — Хайде, давай ми го, проклетнико.
Онзи хвърли неуверен поглед на Хо, който му позволи с кимване. Той и Мъждивия поеха дълбоко дъх и предадоха лоста под надзора на Девалет. Незабавно Окаяник се закрепи, а придвижването му стана по-гладко. Тя побутна лоста само с показалеца и палеца на едната си ръка и носът се надигна, за да посрещне една прииждаща вълна.
— Твърде сме леки — неодобрително промърмори жената.
— Няма ли отражение? — напрегнато попита Су.