Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Какво е това? — направо изскимтя той.

— Каквото ти си мислиш, че е.

Дженосо замръзна и задържа топката — или яйцеобразното нещо, на ръка разстояние. Устата му зяпна, но не излезе звук.

— Вдигайте платната! — нареди капитанът. — Имаме попътен ветрец. По-слаб е от газовете, изпуснати от някоя графиня на прием, но ще свърши работа.

Платното и въжетата заскърцаха, а по палубата затропаха крака. Дженосо остана неподвижен. Ръцете го боляха.

— Сбогом на тези задушени от чиновничеството земи! — ревна капитанът. — Проклети да сте всички, оценители, събирачи на данък и всички вие, разбойници на държавна служба! Да приседнете на Гуглата дано! Сбогом на всички такси, десятъци, данъци, сметки и повинности! Проклинам ви всички да отидете от тъмната страна на Бездната!

Платната поеха слабия бриз. Моряците се захванаха да отблъскват кораба с пръти. Капитанът продължи словото си. Тази необичайна дейност неизбежно привлече вниманието на пристанищната стража и едно поделение тръгна да разследва. Сержантът му намери оценителя пребледнял, с разтреперани ръце, здраво стиснал нещо в тях. Сержантът внимателно го издърпа и го разгледа.

— Печат на имперския арсенал — замислено отбеляза той.

— Това не е ли… — пристанищният оценител заекна със слаб глас. — Не е ли…

— Обикновена димка — обясни сержантът и си я подхвърли от ръка в ръка. Вдигна брадичка към измъкващия се в залива кораб. — Кой беше това?

— Рагстопър — изпъшка Дженосо, докато раздвижваше и разтриваше ръцете си. Погледна надолу и видя как табличката му се е плъзнала точно през някаква дупка между дъските на дока и е паднала във водата. Той притисна горещите си ръце към лицето и се застави да не заплаче.

— Рагстопър, казваш? Е, ние ще го чакаме. Няма значение къде спре — ще го чакаме.