В капана на времето [bg]

Не отговорих, Рупърт го направи вместо мен.

— Дугал — каза той и се усмихна, когато приятелят му се наведе разтревожен над него. Затвори очи за миг и пое колкото можа дъх, за да събере сили.

— Дугал — рече отново, отваряйки очи. — Не скърби за мен.

Лицето на Дугал се разкриви. Видях го как се готви да отрече смъртта, но преглътна думите.

— Аз съм твой вожд — рече с треперлива усмивка. — Няма да ми заповядваш; ще скърбя за теб колкото ми душа иска. — Хвана ръката му, която лежеше на гърдите, и я стисна здраво.

Рупърт се изсмя тихо и хрипливо, после пак се закашля.

— Е, скърби тогава, ако щеш — рече накрая. — Туй ще ме радва. Ама изчакай първо да умра, а? Искам да умра от твоята ръка, мо караид, не от чужда.

Дугал потрепна и с Джейми се спогледахме ужасени зад гърба му.

— Рупърт… — започна безпомощно Дугал, но той го прекъсна, стисна ръката му и леко я разлюля.

— Ти си мой вожд, това е твой дълг — прошепна Рупърт.

— Хайде. Направи го. Умирането е мъчително, Дугал, искам да се свършва. — Неспокойният му поглед спря върху мен. — Ще ми държиш ли ръката, докато си отивам, жено? Ще ми е хубаво.

Като че ли не можех да сторя друго. Посегнах бавно, като насън, и хванах широката, обрасла с черни косми ръка в моите, стиснах я с всички сили, за да я стопля.

Рупърт изсумтя, размърда се настрани и погледна към Джейми, който седеше до главата му.

— Ако имаше избор, тя щеше да вземе мен, момче — изхриптя той. — Ти си пройдоха, но сполай ти. — Едното му око се присви в намигване. — Люби я и заради мен, момко.

Черните очи се върнаха на мен и последна усмивка се разля на лицето му.

— Сбогом, хубавице.

Кинжалът на Дугал се заби под гръдната му гост рязко и силно. Едрото тяло се сгърчи, изви се на страни и изкашля за последно кръв, но мъчителният стон дойде от Дугал.

Вождът на Макензи остана вкаменен за миг, със затворени очи, стискаше дръжката на кинжала. Джейми стана, хвана го за раменете, обърна го към себе си и му зашепна нещо на келтски. После ме погледна, кимна ми и аз разтворих ръце. Той обърна нежно Дугал към мен и аз го прегърнах, докато той ридаеше, коленичил на пода.

Сълзи имаше и по лицето на Джейми, чувах въздишките и пресекващия от ридания дъх на другите мъже. Но може би беше по-добре да плачат за него, отколкото за себе си. Ако англичаните наистина бяха близо, всички щяхме да бъдем обесени за измяна. По-лесно беше да скърбим за Рупърт, който вече си бе отишъл от ръката на приятел.