Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Доколко можеше да се довери на Егвийн? Сега тя беше Айез Седай; трябваше да бъде, след като беше Амирлин, макар и Амирлин на една паплач в едно нищо и никакво село. Е, каквато и да беше станала, тя все пак си беше Егвийн и той не можеше да повярва, че е способна да го удари изотзад. Нинив естествено можеше, макар и не за да го нарани сериозно. Кракът обаче все още го болеше; отокът беше станал на буца. А Светлината само знаеше какво е способна да му направи жена като Елейн. Реши, че все още се опитват да го разкарат оттук. Вероятно трябваше да очаква още подобни опити. Най-доброто като че ли беше да не им обръща внимание; дори почти му се прииска пак да го направят. Не можеха да го докоснат със Силата и колкото повече се опитваха и не успяваха, толкова по-добре щяха да разберат, че не могат да го ръчкат като с остен.
До него се приближи Миреле. Нея я помнеше смътно. Не допускаше, че може да знае нещо опасно за него. Не беше толкова красива като Халима, разбира се, но все пак бе повече от симпатична. Мигащи сенки пробягваха през лицето й и това почти го караше да забрави, че е Айез Седай.
— Гореща нощ — каза тя с усмивка и продължи да говори все така безгрижно, а той гледаше лицето й с такава наслада, че едва след време осъзна какво точно му казва.
— Не мисля така — отвърна Мат учтиво, щом успя да вземе думата. Така ставаше, като се забрави човек — Айез Седай си бяха Айез Седай.
Тя само се усмихна.
— Това би ти осигурило много предимства, пък и няма да те закарфича на фустите си. Много предимства. Избрал си опасен живот, или той е избрал теб. Един Стражник би имал по-голям шанс да оцелее.
— Наистина не мисля така. Но благодаря за предложението все пак.
— Помисли си, Мат. Освен ако… Да не би Амирлин да те е обвързала?
— Не. — Егвийн не би могла да направи това. Дали? Нямаше да може, докато си носеше медальона, но дали щеше, ако го нямаше? — Бихте ли ме извинили? — Той я удостои с лек поклон и набързо се премести при една хубавичка синеока млада жена, която игриво потропваше с крак в ритъма на мелодията. Имаше сладки устни, точно за целуване, а той страшно държеше все пак да се позабавлява. — Видях ви очите и не можах да се сдържа да не ви поканя. Ще потанцуваме ли?
Твърде късно обаче забеляза пръстена с Великата змия на дясната й ръка, а след това сладките устни се разтвориха и един глас, който той позна на часа, му каза сухо:
— Веднъж те попитах дали ще помагаш, когато къщата пламне, момченце, но ти, изглежда, сам скачаш в пламъците. А сега ми се махай от главата и си намери някоя, която ще потанцува с тебе.
Сюан Санче! Ами че нали тя беше усмирена и мъртва! Гледаше го свирепо с лице на някаква млада жена, което сигурно беше откраднала отнякъде, и носеше пръстен на Айез Седай! Да покани Сюан Санче на танц!?
Докато все още я гледаше зяпнал, една жилава млада доманка се завъртя край него — с бледозелена рокля, толкова тънка, че светлините на огъня ясно открояваха фигурата й през нея. Доманката изгледа Сюан със смразяващ поглед, на който й се отвърна с лихвата, след което буквално го сграбчи и го издърпа сред танцуващите. Беше висока като айилка — тъмните й очи всъщност се взряха в неговите малко по-отвисоко.
— Аз между другото съм Леане — съобщи му тя с глас като медена милувка. — В случай, че не си ме познал. — Плътният й смях също прозвуча като милувка.
Той подскочи и за малко не оплете крак при първото завъртане. Тя също носеше пръстена. Завъртя се в ритъма по навик. Висока или не, беше като перце в ръцете му, като плъзгащ се по езеро лебед, но това съвсем не бе достатъчно, за да заглуши въпроса, който избухна в главата му като фойерверк на Илюминатор. Как? Как, в името на Светлината? Отгоре на всичко, след като танцът свърши, тя каза:
— Много добре танцуваш. — Каза го със същия милващ глас, а после го хвана и му лепна най-сочната целувка, която бе получавал през живота си, а после въздъхна и го потупа по бузата. — Много добре танцуваш. Следващия път помисли за това като за танц, и ще е още по-добре. — А после го остави със смях и се впусна в нов танц с някакъв мъж, когото награби сред зрителите.
Мат реши, че вече е получил повече, отколкото един мъж може да понесе за една нощ. Върна се и легна, като нагласи седлото под главата си за възглавница. Сънищата му щяха да са приятни, ако всички не включваха Миреле, Сюан, Леане и Халима. Стигнеше ли се до сънища, никой мъж не можеше да се оправи.
Следващият ден трябваше да е по-добър, помисли си той, особено след като призори видя, че Ванин клюма в плевника. Талманес бил разбрал и щял да стои кротко; Стражниците наблюдавали приготовленията на Бандата, явно оставяйки се преднамерено да бъдат забелязани, но отдалече. По-малко приятната изненада дойде, когато зърна коня на Олвер в двора зад конюшнята и самия Олвер, свит на кълбо в одеялата си в един ъгъл.