Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Тя леко му се намръщи, хвърли поглед към Реане и той разбра, че се опитва да реши какво да му изиграе. Ококорената невинност можеше да навреди на положението й пред тези жени, също както и ако му се усмихнеше с дълбоките трапчинки на бузките си: Елейн винаги очакваше тези трапчинки да й свършат работа там, където всичко друго се проваляше. Брадичката й леко се вдигна.
— Том и Джюйлин помагат на Авиенда и Биргит да дебнат край палата на Карридин, Мат. — Това сега трябваше да е самата щерка-наследница в почти пълния си блясък. Не изцяло, понеже знаеше със сигурност как той реагира на това, но с глас, изпълнен с увереност, настоятелно хладни сини очи и онова хубаво личице, студено, ако не и смразено от високомерие. Съществуваше ли изобщо някоя жена на този свят, която да си е само една личност? — Нинив скоро ще слезе, сигурна съм. Мат, знаеш, че няма никаква причина да идваш и ти. Нейлсийн и твоите войници ще ни бъдат повече от достатъчна охрана. Можеш просто да си останеш да се позабавляваш в палата, докато се върнем.
— Карридин! — изрева той. — Елейн, ние не стоим в Ебу Дар, за да се занимаваме с Джайчим Карридин. Взимаме я тази Купа, после ти или Нинив правите Праг и напускаме. Ясно ли е? А аз идвам с вас в Рахад. — Да се забавлявал! Светлината само знаеше какво щеше да измисли Тилин, ако останеше в палата за цял ден. Само от мисълта за това му се дощя да се изсмее истерично.
Ледени погледи се забиха в него от страна на Мъдрите жени; здравенячката Сумеко присви устни сърдито, а Мелоре, пълничка доманка някъде на средна възраст, чиято гръд той вчера бе изгледал с възхита, го изгледа отровно. Трябваше още вчера да са разбрали, че него Айез Седай не го плашеха, но дори Реане го изгледа толкова навъсено, че той почти си помисли, че се кани да му скъса ушите. Явно след като те самите бяха готови да изпопадат пред Айез Седай, очакваха всеки друг да направи същото.
Елейн видимо се бореше със себе си. Устните й се присвиха, но едно трябваше да й признае, беше достатъчно умна, за да не продължи с нещо, което явно нямаше да мине. От друга страна, беше надменна до мозъка на костите си, колкото и да се стараеше да не го показва. А и другите жени гледаха.
— Мат, знаеш, че не можем да тръгнем, докато не сме използвали Купата. — Високомерната брадичка си остана високо и тонът й беше някъде по средата между обяснението и поучаването. — Може да ни потрябват дни, докато разберем как да я използваме, може би дори цяла седмица, а бихме могли да привършим и с Карридин, ако успеем. — Така се пропука гласът й при споменаването на името на Белия плащ, че човек можеше да си помисли, че изпитва лична неприязън към него, но нещо друго изскочи от думите й и удари мислите му като с юмрук.
— Цяла седмица! — Задушаваше се, така че пъхна пръст под шала, вързан на шията му, и дръпна да го охлаби. Тилин беше използвала това парче черна коприна, за да завърже ръцете му, преди той да усети какво му прави. Цяла седмица! Въпреки всичките му усилия, гласът му придоби нотка на паника. — Елейн, вие можете да използвате тази Купа навсякъде. Не е нужно да е точно тук. Егвийн сигурно иска да се върнете колкото може по-бързо, бас държа. — Може би като върнеше тези двете, Егвийн щеше да се откаже от тая глупост да бъде Амирлин и да го остави да я заведе при Ранд заедно с Елейн, Нинив и Авиенда. — Ами Ранд, Елейн? Кемлин! Лъвският трон! Кръв и пепел, сама знаеш, че ти се иска да се върнеш в Кемлин час по скоро, за да може Ранд да ти даде Лъвския трон. — Странно защо лицето й помръкваше с всяка следваща дума и очите й заблестяха. Щеше да си помисли, че е възмутена, само дето нямаше никаква причина да е възмутена.
Тя отвори сърдито уста, за да започне да спори. Мат настръхна, готов да й изреди целия списък с обещания, и в Ямата на ориста да върви всичко, което щеше да й донесе това в очите на Реане и всички останали. Ако се съдеше по лицата им, на нейно място те отдавна щяха да го срежат.
Преди обаче някоя да е успяла да каже нещо, се появи някаква кръгла побеляла женица в ливреята на Дома Мицобар, приклекна първо пред Елейн, после пред жените с червените колани и най-накрая — пред него.
— Кралица Тилин ви изпраща това, господин Каутон — каза тя и му подаде кошница, покрита с шарена кърпа и с китка червени цветенца, оплетени около дръжката. — Не сте закусили, а трябва да си поддържате силата.
Бузите на Мат пламнаха. Жената — казваше се Ларен — само го изгледа, но пък тя го беше виждала, особено снощи, когато беше донесла поднос с вечеря, докато той се мъчеше да се прикрие под копринения чаршаф на ложето. Ето това Мат не го разбираше. Тези жени го караха да подскача и да се изчервява като момиче. Просто не го разбираше.