Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Какво ти каза? — попита Зед тихо, за да не чуят останалите. — Искаше да ти каже нещо.
Калан си пое дълбоко въздух.
— Че Ричард е бил прав.
Зед погледна настрана в отчаяние. Уорън му бе приятел. Калан не познаваше друг човек, към когото Зед да е бил толкова привързан. Те си споделяха неща, които тя сама знаеше, че никога не би разбрала. Въпреки че изглеждаше млад, Уорън бе над сто и петдесет годишен, почти колкото Вирна. За Зед, когото винаги смятаха за мъдрия стар магьосник, трябва да е било особено облекчение да обсъжда магьосническите теми с някой, който разбира всичко и не се нуждае от непрекъснати обяснения и указания.
— И на мен ми каза същото — прошепна Зед през сълзи.
— Защо Уорън не е използвал дарбата си? — попита Калан.
Зед избърса бузите си.
— Минавал наблизо точно когато мъжът хванал и ударил Холи. Може би убиецът не е могъл да открие целта си, може би се е объркал и се е загубил или просто се е паникьосал и е решил да удари някого и Холи се е оказала наблизо.
Калан изтри нова сълза от бузата си.
— Може би е имал заповед да търси магьосник в такава роба и когато е видял Уорън, е ударил Холи, за да предизвика хаос и да се добере до него.
— И това е възможно: Самият Уорън нищо не е разбрал. Случило се е за миг. Просто е бил там и е реагирал.
Питах го, но той не знаеше защо не е използвал дарбата си. Може би при ужасната гледка на блестящия нож се е опасявал да не убие Холи, защото мъжът я е държал и я е удрял. Инстинктът да я спаси го е накарал да посегне към своя нож. Това е била фаталната му грешка.
— Може би Уорън просто се е поколебал да използва силата си.
Зед вдигна рамене.
— Половин секунда колебание е струвало живота на много магьосници.
— Ако аз не се бях поколебала — каза Калан, зарове на в болезнени спомени, — Ничи нямаше да ме хване. Нямаше да отведе Ричард.
— Не мисли за миналото, мила, нищо не може да се направи.
— А за бъдещето?
Зед потърси погледа й.
— Какво имаш предвид?
— Помниш ли края на миналото лято, когато напуснахме лагера, след като Орденът тръгна насам?
Когато Зед кимна, тя продължи:
— Уорън посочи това място на картата. Каза, че трябва да сме тук, за да ги спрем.
— Намекваш, че е знаел, че ще умре тук?
— Ти ми кажи.
— Аз съм магьосник, а не Пророк.
— Уорън обаче беше точно Пророк.
Когато Зед не отговори, Калан попита шепнешком:
— Какво стана с Холи?
— Не знам. Тъкмо идвах да говоря с Уорън. Всичко се случи за секунда. Войниците наскачаха срещу мъжа. Уорън им крещеше да не го убиват. Предполагам е мислел, че от него може да се получи ценна информация. Видях Холи, раните й кървяха, беше в шок. Веднага накарах да пренесат Уорън тук и започнах да се грижа за него. Сестрите пристигнаха и отнесоха Холи в друга палатка. Зед заби измъчения си поглед в земята.
— Направих всичко, което бе по силите ми. Но се ока а недостатъчно.
Калан го прегърна през рамената.
— От самото начало не си можел да направиш нищо, Зед.
Беше объркващо да види своя източник на сила в състояние на болезнена слабост. Бе ирационално да очаква от него да е спокоен и силен при такива обстоятелства, но все пак й бе странно. В този момент почувства тежестта на всички загуби, които Зед е понесъл през живота си; всичко бе там, в мокрите му белезникави очи.
Войниците направиха път на завръщащите се генерал Мейферт и Кара. Зад тях двама яки войници влачеха рошав млад мъж, по—скоро момче. Беше мускулест, но не можеше да се мери с мъжете, които го държаха. Косата му бе паднала през челото върху тъмните му презрителни очи. Държеше се гордо и предизвикателно.
— Значи така — каза младежът, опитвайки се да звучи твърдо. — Явно съм убил някоя важна клечка в изпълнението на дълга си към Ордена. Значи съм герой.
— Накарайте го да коленичи пред Майката Изповедник — тихо заповяда генерал Мейферт.
Двамата войници сритаха младежа по колената и го свалиха на земята. Той се изхили.
— Значи ти си важната кучка, за която толкова съм слушал. Колко жалко, че не беше наоколо — би било страхотно да те бодна. Струва ми се, че показах на някои хора колко съм добър с ножа.
— Значи в мое отсъствие — каза Калан — вместо на мен си посегнал на дете.
— Само за тренировка. Щях да намушкам много повече, ако тези огромни тъпи говеда не ми се бяха метнали отгоре. Но все пак изпълних дълга си към Ордена и към Създателя.
Това бе смелост на човек, който знае, че ще плати най—високата цена за деянията си. Той се опитваше сам себе си да убеди, че е изпълнил важен дълг. Искаше да умре като герой, а после да отиде направо при Създателя — като награда след смъртта.