Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Вирна излезе от палатката. Движеше се бавно. Лицето й бе пепелявосиво, а чертите й — изпънати. Калан я хвана за ръката, готова да й предложи помощта си.
Вирна спря, като видя коленичилия младеж.
— Този ли е? — попита тя.
Калан прегърна нежно Вирна през гърба в мълчалив знак на подкрепа.
— Да — потвърди тя.
— Точно така — изсмя се онзи към Вирна, — аз съм този, който прободе вражеския магьосник. Аз съм герой. Орденът ще донесе облекчение и справедливост на народа и аз помогнах за делото. Вашият род винаги се е опитвал да ни мачка.
— Да ви мачка — повтори Вирна с мрачен тон.
— Тези, които са родени с късмет и привилегии, никога с никого не споделят предимствата си. Чаках, но никой не ми даде шанс в живота, само Орденът. Аз съм герой на потиснатите хора по света. Нанесох удар по мъчителите на човечеството. Помогнах да се даде справедливост на онези, които никога не са имали шанс. Убих зъл човек. Аз съм герой!
Мълчанието на присъстващите изглеждаше още по—страшно на фона на трескавото претърсване на лагера за други убийци. Офицери крещяха имена, следваха бързи отговори. Войските търсеха нашествениците в нощта, а железните им ризници и оръжията им дрънчаха като хиляди малки звънчета.
Коленичилият се ухили на Вирна.
— Създателят ще ме възнагради в следващия ми живот. Не се страхувам от смъртта. Спечелих вечност в неговата всевечна Светлина.
Вирна премести погледа си към присъстващите.
— Не ме интересува какво ще правите с него — каза тя, — но искам да чувам писъците му през цялата нощ. Искам този лагер да чува писъците му цяла нощ. Искам шпионите на Ордена да го чуват как пищи. Това е поклонът ми към Уорън.
Младежът облиза устните си, схващайки, че не всичко е така, както си го бе представял.
— Не е честно! — изкрещя младият убиец.
Тялото му се разтресе от паника. Бе се приготвил за бърза мъченическа смърт. Не бе предвидил друга възможност:
— Той умря бързо. Искам същата съдба. Не е честно!
— Честно ли? Да, не е честно — каза Вирна с ужасно спокойствие, — че майка ти изобщо е отворила крака пред баща ти. Сега благосклонно ще поправим грешката й. Не е честно, че един добър и чудесен човек умря в ръцете на малък сополив страхливец като теб, който няма достатъчно ум, за да разпознае лъжите в това, което ни надрънка. Искаш да замениш живота си за този, който отне? Искаш да умреш за кауза, която поради глупостта си мислиш за благородна? Желанието ти ще се сбъдне, младежо. Но преди да умреш, ще разбереш напълно какво си жертвал, колко ценен е животът ти и колко пропилян. Ще започнеш да проклинаш деня, в който майка ти те е заченала, така както го проклинаме ние. — Вирна имаше решителен вид, когато погледна присъстващите. — Това е желанието ми. Моля, погрижете се да бъде изпълнено.
Кара излезе напред.
— Нека аз да го изпълня. — Суровото й лице бе на пълно безизразно. — Аз ще се справя най—добре и ще изпълня желанието ти точно както го искаш, Вирна.
Младежът се изсмя истерично.
— Жена? Да не би да разчитате някаква тъпа руса кучка да ми разкаже играта? Явно наистина сте луди, както ми казаха.
Вирна кимна.
— Ще съм ти задължена, Кара.
Обърна се да си тръгне, но спря за момент.
— Не го оставяй да умре преди сутринта, когато ще дойда лично да наблюдавам края му. Искам да погледна в очите му и да видя дали е осъзнал действителността и липсата на справедливост, преди да даде живота си за нищо като част от голямото зло.
— Обещавам ти — меко каза Кара. — Колкото и дълга да изглежда тази нощ за болката ти, за него ще е безкрайно по—дълга.
Вирна докосна рамото на Кара с благодарност и отмина покрай нея.
След като Сестрата се отдалечи в тъмнината, Кара се обърна към Калан:
— Трябва ми палатка. Не искам никой да вижда какво ще правя с него. Писъците му ще са достатъчни.
— Както желаеш.
— Майко Изповедник! — младият мъж бясно се дърпаше, но войниците го бяха хванали здраво. — Ако си толкова добра, колкото твърдиш, прояви милостта си!
От устата на момчето потече пяна, която се заклати в ритъма на тежкото му дишане.
— Та аз те помилвах — каза Калан. — Позволих ти да изтърпиш присъдата, която Вирна посочи, вместо да ти наложа моята.
Кара щракна с пръсти и посочи малкия, преди да се отдалечи. Войниците повлякоха пищящото момче след нея.
— Какво да правим с останалите? — попита генералът Калан.
Тя се насочи към палатката си.
— Прережете им гърлата.
ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Калан се изправи в леглото, когато осъзна, че вече не чува далечните писъци. До зората имаше часове. Може би сърцето му е спряло неочаквано.