Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Трам подкара коня си надолу по склона и спря до Перин. Огледа мълчаливо кипналите редици на Шайдо, но сякаш чу неизречения от Перин въпрос.
— Попитах за доброволци от хората на Две реки и подбрах най-добрите стрелци, но онези, които ти засели, заизлизаха на групи. Нали даде домове на семействата им, и казаха, че вече също са мъже на Две реки. Някои от лъковете им няма да хвърлят на повече от двеста разтега, но мъжете, които избрах, поразяват точно целта.
Шайдо заудряха ритмично с копията си по обшитите с бича кожа кръгли щитове. Звукът затътна като небесен гръм. Пороят забулени фигури, тичащи откъм шатрите, се стопи до тънка струя, която скоро секна. Явно вече всички алгай’д’сисвай бяха излезли. Точно това беше планът, в края на краищата. Трябваше да са поне двайсет хиляди й всички биеха по щитовете си.
— След Айилската война се надявах никога повече да не го чуя — извика Трам, достатъчно силно, за да се чуе. Този шум лазеше по нервите на човек. — Ще дадеш ли заповед, лорд Перин?
— Ти го направи.
Перин наново охлаби чука си и ножа на колана. Очите му не преставаха да се местят от Шайдо към градската порта и тъмната грамада на крепостта в града. Файле беше там.
— Скоро ще разберем — каза Едара до него. Чая имаше предвид. Ако не бяха изчакали достатъчно, всички щяха да загинат. Но гласът й беше спокоен. Ейрам помръдна на място, застанал отново на пръсти и изпънал напред меча с две ръце.
Перин чу виковете на Трам, подкарал пред редиците на стрелците си:
— Дълги лъкове, зареди! Къси лъкове, задръж, докато приближат! Дълги, зареди! Къси, задръж, докато приближат! Не изпъвай, тъпак! Къде ти е умът? Дълги…
Долу на равното може би четвъртина от Шайдо се обърнаха и затичаха леко на север, успоредно на рида, без да спират да удрят по щитовете. Друга четвъртина затича на юг. Смятаха да обкръжат и приклещят хората на хълма от двете страни. „Фланкиране“, така го наричаше Тилий. През останалите премина вълна, щом започнаха да вадят лъковете от калъфите.
— Много скоро — промълви Едара.
Огнено кълбо, по-голямо от човешка глава, изсвистя в дъга откъм шатрите към рида, след него — второ, два пъти по-голямо, и още, и още, цял порой. Полетяха високо нагоре, после първото се спусна. И се взриви с гръм на стотина разтега пред тях. След него в бърза последователност затрещяха и другите, на безопасно разстояние, но ги последваха нови сфери от пламък, полетели в несекващ поток към хълма. От безоблачното небе затрещяха назъбени сребристи мълнии и замятаха облаци искри, без дори да достигнат земята.
— Може би десетина-петнайсет Мъдри са избегнали чая — каза Едара. — Иначе вече щяха да са се включили още. Виждам само девет преливащи жени. Другите сигурно са из шатрите. — Не й беше харесало споразумението, което бе сключил със сеанчанците, точно толкова, колкото и на Айез Седай, но тонът й беше спокоен. За нея Шайдо бяханарушили джи-е-тох до такава степен, че беше под въпрос дали изобщо могат повече да се наричат айилци. За нея те бяха нещо, което трябваше да се отреже от тялото на айилците, а техните Мъдри бяханай-прогнилото и не можеше да се остави да съществува повече. МасуРи изпъна ръце, но Едара я хвана за рамото. — Още не, Масури Сокава. Ще ти кажем кога. — Масури кимна покорно, макар да миришеше на нетърпение.
— Е, аз поне се чувствам в опасност — заяви твърдо Анура и изпъна ръка назад. Едара я изгледа навъсено. След миг Айез Седай отпусна ръката си. Извърна глава от погледа на Мъдрата и мънистата по плитките й издрънчаха. Миришеше на силно безпокойство. — Е, може и да изчакам още малко — промълви тя.
Огнените кълбета, хвърчащи в небето, продължаваха да избухват далече горе и мълниите святкаха към хълма, но Шайдо долу не чакаха. С гръмък вик главното им ядро затича бързо към склона. И запяха с цяло гърло. Едва ли някой друг на склона можеше да отличи нещо повече от рев, но Перин смътно долавяше думите. Припяваха на групи: