Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Разрешете ми — внезапно каза Каркър — да ви запитам, как е мисис Домби?
Задавайки този въпрос, той раболепно се наклони напред, като подпираше брадата си с ръка, а в същото време очите му се обърнаха към картината, сякаш й казваше: „Гледай сега как ще го подведа!“
Изчервявайки се, мистър Домби отговори:
— Мисис Домби е добре. Напомняте ми, Каркър, за разговора, който искам да проведа с вас.
— Робин, можеш да ни оставиш сами — нареди господарят му, а Робин се стресна от кроткия тон и изчезна, без да откъсва очи от покровителя си до последния миг. — Вие, разбира се, не помните това момче? — добави той, когато впримченият Точилар излезе.
— Не — отвърна мистър Домби с величествено равнодушие.
— Малко вероятно е човек като вас да го запомни. Почти невъзможно е — промълви Каркър. — Той е от това семейство, от което вие наехте кърмачка. Навярно си спомняте, че вие великодушно се нагърбихте със задачата да му дадете образование.
— Това ли е въпросното момче? — рече мистър Домби, като се намръщи. — Струва ми се, че не прави добра реклама на образованието си.
— Боя се, че е един млад негодник — отвърна Каркър и сви рамене. — Такава репутация има. Всъщност аз го наех на работа, защото той, не намирайки никъде служба, си беше въобразил (смея да кажа, че така е научен у дома), че може да предявява известни изисквания към вас и непрекъснато се опитваше да ви преследва с молбите си. И макар моите преки, конкретни отношения с вашите работи да имат делови характер, при все това аз проявявам такъв непосредствен интерес към всичко, свързано с вас, че…
Той отново поспря сякаш за да се увери до каква степен е подвел мистър Домби. И отново, подпрял брадата си с ръка, се ухили срещу картината.
— Каркър — обади се мистър Домби, — съзнавам, че вие не пестите…
— Усилията си — подсказа усмихнатият домакин.
— Не, бих рекъл, грижите си — добави мистър Домби, добре съзнаващ, че с думите си му прави голям и твърде ласкателен комплимент — при нашите чисто делови отношения. Дребният случай, който току-що споменахте, свидетелствува за съобразяването ви с моите чувства, надежди и разочарования. Много съм ви признателен, Каркър.
Мистър Каркър леко наведе глава и много внимателно потри ръце, сякаш се боеше с някакво движение да не наруши излиянието на мистър Домби относно доверието му в него.
— Вашата забележка идва навреме — след известно колебание започна мистър Домби, — тъй като ме улеснява да премина към въпроса, който исках да споделя с вас. Тя ме кара да мисля, че с думите си не установявам нови отношения помежду ни, макар че сега аз проявявам по-голямо лично доверие, отколкото преди…
— Съм бил удостояван — подсказа Каркър и отново наклони глава. — Няма да ви говоря за голямата чест, която ми се оказва. Човек като вас добре съзнава каква чест е в състояние да окаже, когато поиска.
— Ние с мисис Домби — продължи мистър Домби, като подмина с величествено пренебрежение последния комплимент — не се разбираме напълно в някои отношения. Изглежда, все още не можем да стигнем до разбирателство помежду си. Мисис Домби трябва да научи някои неща.
— Мисис Домби се отличава с множество редки качества и несъмнено е привикнала да слуша големи ласкателства — отвърна хитрият угодник, дебнещ всеки поглед и промяна в гласа. — Но там, където има обич, чувство за дълг и уважение, всички малки недоразумения, дължащи се на подобен навик, бързо се изглаждат.
Мистър Домби неволно си представи обърнатото към него лице в будоара на жена му, когато властната ръка бе посочила вратата. И като си припомни каква обич, чувство за дълг и уважение бяха изписани върху това лице, целият пламна, което не убягна от зоркия поглед насреща му.
— Преди смъртта на мисис Скютън ние с мисис Домби — продължаваше той — обсъдихме причините за моето недоволство, за които вие навярно имате обща представа, тъй като станахте свидетел на разговора ми с мисис Домби вечерта, когато бяхте в нашия… в моя дом.
— Когато аз толкова съжалявах, че присъствувам — рече усмихнатият Каркър. — Естествено е човек в моето положение да се чувствува горд с вашето специално внимание — макар че аз не го заслужавам, но вие можете да правите каквото пожелаете, без да уронвате престижа си, — както и с честта, която ми оказахте, като ме представихте на мисис Домби, преди още да я удостоите с името си, въпреки това, уверявам ви, едва ли не изпитах съжаление през онази вечер, че ми се падна щастието да бъда отличен.