Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- С изключение на теб - вметна Ераван.
Елин долепи щита до гърдите си.
- Поласкана съм, че мислиш така. - Тя вирна вежди. - Макар че онези двеста лечителки, които сме събрали в града, вероятно ще се засегнат, че ги забравяш. Все пак с очите си видях как прогонват валгските ти демони от човешките им приемници.
Ераван замръзна. Едва забележимо.
- А може би и това е лъжа? - рече умислено Елин. - Но май е рисковано да влезеш неподготвен в града. Моя град. Да провериш кой те чака там. Дочух, че това лято доста си се постарал в опита си да убиеш една моя приятелка. Наследница на Силба. На твое място щях да положа повечко усилия. За сведение тя сега е тук. Идва отдалеч да те види и да ти върне услугата. - Елин подсили пламъка си и Ераван наново се поколеба. - Майев знае. Знае, че лечителните са в града ми и те чакат. И с радост ще гледа как ти се нахвърлят. Питай я къде е совата ѝ, лечителната, която държи в плен. За да я брани от теб.
- Не слушай измислиците ѝ! - изплю Майев.
- Дори сключи сделка с тях: да пощади живота им в замяна на това да я отърват от теб. - Елин махна с Голдрин към Оринт. - Влизайки в града ми, попадаш в капана ѝ. Заедно с всичките си валгски другарчета. Накрая ще остане само Майев, Господарка на всичко.
Сенките на Майев се надигнаха като вълна.
- Слушах те достатъчно, Елин Галантиус.
Елин знаеше, че Майев би атакувала и без помощта на Ераван, ако се наложеше.
Валгският крал погледна Майев и като че ли осъзна същото.
Черната коса на Майев се развяваше около нея.
- Къде е кралят на Адарлан? Иска ни се да поговорим и с него.
Кралицата излъчваше прогаряща, пъклена ярост.
Елин сви рамене.
- Сражава се някъде. И едва ли се сеща за вас. - Тя килна глава. - Поздравления, Майев! Храбър опит да отклониш разговора. - Сетне се обърна към Ераван: - Лечителките те чакат в града. Сам ще се увериш, че казвам истината. Но тогава вече ще е твърде късно.
Съмнение. Неподправено съмнение се прокрадваше в очите на Ераван. Мъничка пролука. Открехната врата.
Сега оставаше Ирен и другите лечителки да се възползват от нея.
Нарочно не ги беше питала, не бе обсъдила плана си с тях. Защото не желаеше да въвлича никой друг.
Но имаше доверие на Ирен и приятелките ѝ. Вярваше, че ще довършат започнатото от нея. След като тя си отидеше. Имаше им доверие.
Майев пристъпи напред.
- Дано си се позабавлявала през последните минути от живота си. - Тя оголи твърде белите си зъби и хладнокръвната ѝ изтънченост се изпари. Дори Ераван примигна смаяно. И пак се поколеба. Сякаш се питаше дали Елин не е казала истината. - Дано си доволна от глупашките си празнословия.
- Винаги - поклони се насмешливо Елин. - Но ще съм по-доволна, когато те изтрия от лицето на земята. - Тя въздъхна към небето. - Свещени богове, какво зрелище се очертава!
Майев протегна ръка пред себе си. В шепата ѝ се виеше мрак.
- Боя се, че не останаха богове. И вече няма кой от тях да ти помогне, Елин Галантиус.
Елин се усмихна и Гоодрин пламна още по-ярко.
- Аз самата съм богиня.
Сетне отприщи силата си срещу тях.
***
Роуан извади парчето желязо от рамото си тъкмо когато Майев и Ераван пристигнаха.
Когато Елин ги посрещна пред стените на Оринт.
Магията прегаряше във вените му, но той притисна с длан кървящата си рана и хукна към южната порта, насочвайки цялата си воля към зарастването ѝ.
Плътта започва да се затваря с болезнено щипане - твърде бавно.
Ала не можеше да излети с разкъсано крило, каквото щеше да има, ако се преобразеше сега. Ето защо препусна към южната порта през града, който щеше да бъде негов дом.
Трябваше да стигне до нея.
Нечий предупредителен вик откъм парапета на крепостната стена го накара да вдигне инстинктивно щита си. В същия миг първата обсадна стълба се блъсна в камъка.
И от нея се заизнизваха моратски войници право към мечовете на воините от хаганската армия и Гибелния легион. Но бяха твърде много.
Железни зъби се сблъскаха с крочанки в небето. Вражеските уивърни носеха по няколко моратски войници на гърбовете си и ги пускаха по парапетите, по улиците на града.
Хората крещяха. Навътре в града хората крещяха. Бягаха. Оставаха му броени пресечки до южната порта - до Елин.
Но... писъците на ужас и болка не стихваха. Семейства. Деца.
Домът му. Това щеше да е домът му. Вече можеше да го нарече свой дом, щом Елин беше с него. Затова трябваше да го защити.
Той извади меча и брадвата си.
Отвъд стените избухна огън, който окъпа града в златисто. Ала на Елин едва ли ѝ оставаше повече от въгленче магия. В схватка с Ераван и Майев вече трябваше да е мъртва. А ето че пламъкът ѝ още лумтеше. Свещената им връзка бе все така силна.