Сянката на планината

целуваха и с уста, и с ръце.

Прииска ми се да шамаросам Рандъл и да го откъсна от момичето, което знаех, че Навин

обича. Но ако някой трябваше да изгони Рандъл с удари, това бе Дива, те бяха неин

специалитет.

Карла ме дръпна за елека.

— Няма да чакаш тук апокалипсисът да отмине — прошепна, хвана ме за ръката и ме

поведе.

Върнахме се и спряхме пред стаята й. Сърцето ми думкаше. Тя пъхна ключа в

ключалката, после се спря, обърна се и ме погледна.

Никога не бях получавал Карла наготово. Но ключът бе пъхнат в ключалката на вратата, която водеше към бедуинската й шатра, и сърцето ми така преливаше от надежда, че не

искаше да затъва в съмнения. Надявах се блокадата на целия град и малкият сатирикон в

апартамента ми да е онова, което ще я подтикне да я отвори.

Тя се усмихна, открехна вратата и нежно ме побутна да вляза. Запали тайните лампи, подреди ароматни пръчици. Хвана яката на елека ми, докато зяпах червените и сините

коприни над главата си, и ме избута заднишком до леглото.

Целуна ме и се възползва от изгодната си позиция, за да ме бутне по гръб на леглото, краката ми увиснаха от ръба.

Придърпа до леглото един диван, седна и започна да развързва едната ми кубинка.

Пръстите й разплетоха възела, отпуснаха връзките и я изхлузиха от крака ми. Обувката тежко

тупна на пода и тя се зае с другата. Мигове по-късно и тя тупна на пода.

Смъкна елека и фланелката ми, разкопча джинсите ми и ме съблече.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? — каза тя, докато ме оглеждаше. — По-твърд си, отколкото изглеждаш.

— По твоя вина — казах, вдигнал ръце на тила, с глава върху възглавницата на Карла в

бедуинската й шатра.

— Защо някой да има вина? Просто понякога жените обичат да дразнят.

За момент се обърках, но бях щастлив да гледам копринените ореоли над главата й.

— Ти наистина ли се върна заради мен? — попитах. — Тръгна си от фетишисткото

парти и дойде да ме търсиш?

Тя стоеше разкрачена с ръце на кръста.

— За теб бих преплувала и „Колаба Бек Бей". — Тя забеляза колко съм объркан и се

усмихна. — Тоест, може да помоля Рандъл да ми помогне, защото не ме бива много да

плувам, но щях да дойда за теб, мили.

— Индийците не могат да плуват като австралийците — казах. — В Австралия акулите

са повече.

Тя разкопча черната си риза и я захвърли.

— Знаеш ли — каза гола, докато изсулваше джинсите си. — Може би ще е много по-

лесно за всички, ако отсега нататък не те изпускам от очи.

Наклони глава настрана в очакване на реакцията ми.

— Мисля, че никога повече не бива да се разделяме — казах сериозно. — А ти как

мислиш, Карла?

— Ще ти кажа точно какво мисля — плъзна се тя до тялото ми да ме целуне — след

около шестнайсет минути.