Съдбовният кораб [bg]

— Хиляда — хладнокръвно контрира Кенит. Той се облегна назад в стола си. — И ще ми дадеш правото да издавам други, когато е необходимо.

— Готово — намусено се сопна сатрапът, докато Малта отваряше уста в гневен протест. Младият владетел се вторачи в нея. — Не ми струва нищо. Защо да не му го дам?

Това даде тон на всичко, което последва. Усилията на Малта да отстъпи неохотно бяха подкопани от очевидното отчаяние и най-вече от отегчението на сатрапа спрямо целия процес. Джамаилските кораби, които спираха за вода, провизии или търговия на Пиратските острови, щяха да плащат на Кенит такса. Джамаилия нямаше да се меси в правото на Кенит да направлява търговията и преминаващите през Пиратските острови кораби. Триумфът на Соркор беше, че на лицата, обречени да бъдат продадени заради дълг, щеше да им бъде предложена възможността да останат в изгнание на Пиратските острови. Капитан Ред добави индивидуалните актьори вече да не бъдат отговорни за дълговете на цялата трупа. Оттам, политическото значение на изискванията на Кенит спадна до чисто пиратство на привилегии. Група стаи в двореца на сатрапа да бъде специално запазена за Кенит, в случай че реши да посети град Джамаилия. Всяка змия, съзряна във водите на Вътрешния проход, да се счита за собственост на Кенит и да бъде оставена необезпокоявана. Към Кенит трябваше винаги да се обръщат като към Милостивия и справедлив крал Кенит от Пиратските острови. Преговорите се изтощиха чак когато изобретателността на Кенит започна да го предава.

Докато се надигаше да донесе нови свещи за масата, Уинтроу си помисли, че скоро нямаше да им бъдат необходими. Разговорите бяха погълнали цялата нощ: над водата се пукваше късна зимна зора. Той застана до Малта, докато поставяше свещите в тежките сребърни поставки, и му се прииска да може да я достигне, както правеше с кораба, с нищо повече от фокусирана мисъл. Искаше му се тя да знае, че въпреки че седеше с онези, които ѝ се противопоставяха, той беше горд с нея. Беше се пазарила като истинска Търговка. Ако предложението на Кенит да върне баща им тегнеше над съзнанието ѝ, тя бе отказала да го покаже. Нямаше голяма надежда Кенит да уважи това предложение. Как Малта се бе оказала в присъствието на сатрапа, оставаше мистерия, но трудностите на това пътуване личаха върху лицето ѝ. Ако преговорите минеха успешно, тогава какво? Щеше ли да си тръгне със сатрапа?