Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Беше жалко. Тя видя, че сатрапът е безсилен да откаже на Кенит. Търсеше начин да спаси гордостта на момчето. Устата на сатрапа заработи безшумно за момент. Той стрелна Малта с отровен поглед. После изсъска с по-тих глас:
— Несъмнено е така. И няма нищо общо с твоето угодничество, за да си върнеш бащата, нали? — Той извъртя погледа си към Кенит. — Колко? — озъби се горчиво.
— ПЛАТНА! — Всички глави се извърнаха при вика откъм наблюдателницата, Кенит обаче погледна единствено раздразнено.
— Соркор, ако обичаш, погрижи се за това — лениво помоли той. Обърна се обратно към сатрапа и се усмихна — голям, черен котарак, играещ си с мишка. Но преди Соркор да успее да стигне вратата, Уинтроу чу тичащи стъпки от отвън. Джола не почука, а заблъска по дървото. Соркор отвори рязко вратата.
Джола избълва:
— Сър, джамаилски кораби! Цяла флота се е насочила в наша посока от юг. Наблюдателят казва, че вижда бойни машини на палубите им. — Пое си дъх. — Можем да им избягаме, ако веднага вдигнем котва.
В очите на сатрапа пламна надежда.
— Сега ще видим! — заяви той.
— Наистина — приветливо се съгласи Кенит. Обърна се към помощника си с укор: — Джола, Джола, защо да бягаме, когато съдбата ми е осигурила всяко предимство в този сблъсък? В познати води сме, змиите ни ни обкръжават и върховният, велеславен сатрап е наш… гост. Редно е да направим малка демонстрация на сила. — Той се обърна към сатрапа: — Флотата ти може да е по-склонна да уважи нашето споразумение, ако първо се наслади на вниманието на няколко змии. Тогава ще видим колко добре преговарят за освобождението ти. — Стиснал здраво устни, Кенит отправи усмивка към сатрапа и бутна договора към него. — Окончателното приключване на това ще ми достави удоволствие. Подписа ви, сър. После ще поставя и своя. Когато се изправят срещу нас, ако го направят, ще видим какво е отношението им към думата на техния сатрап. Както и към живота му. — Той се ухили към Соркор. — Вярвам, че имаме няколко джамаилски флага сред плячката си. След като върховният велеславен сатрап на цяла Джамаилия е наш гост, би било подходящо да ги вдигнем в негова чест.
Кенит стана от масата, ненадейно станал отново морски капитан. Отправи надменен поглед към първия си помощник.
— Джола. Успокой се. Погрижи се знамето на сатрапа да се присъедини към нашето, а после кажи на мъжете да се подготвят за битка. Соркор, Ред, препоръчвам ви да се върнете на собствените си кораби и да направите същото. Трябва да се посъветвам с кораба си и змиите. А, да. Нашите гости. Уинтроу, настани ги удобно и на сигурно в стаята на Алтея, става ли? Тя и Джек ще се присъединят към тях, докато всичко свърши.
Не заповяда изрично да бъдат заключени. Уинтроу запази този пропуск за себе си. Щеше да има няколко мига насаме със сестра си.
Глава тридесет и втора
Ултиматум
Алтея не беше склонна да напусне бака. Беше видяла наближаващите платна и страховете ѝ за Вивачия се забориха с надеждите ѝ Кенит да бъде победен. Настоятелните молби на Уинтроу останаха нечути, докато самата Вивачия не се обърна към нея:
— Алтея. Моля те, иди долу. Това може да е шансът ми да сключа сделка с Кенит. Ще ми е по-лесно, ако не присъстваш. — Алтея се беше навъсила, но напусна бака, следвана от Джек.
Уинтроу изтича набързо до камбуза, за да събере голям поднос с храна и пиене. Когато достигна каютата, Алтея и Малта вече бяха застанали лице в лице от двата края на помещението. Сатрапът се беше хвърлил на койката и гледаше в стената. Джек седеше мрачно в ъгъла. Малта беше бясна.
— Не разбирам защо който и да е от вас би застанал на негова страна. Той заграби живия ни кораб, уби екипажа и държи баща ми в плен.
— Не ме слушаш — студено каза Алтея. — Аз презирам Кенит. Всичките ти предположения са грешни.
Уинтроу строполи подноса на малката маса.
— Хапнете и пийнете нещо. Всички. После говорете, един след друг.
Сатрапът се претърколи, за да погледне масата. Очите му бяха зачервени. Уинтроу се зачуди дали не беше плакал мълчаливо. Гласът му беше задавен от чувства, вероятно възмущение:
— Това някое поредно унижение на Кенит към мен ли е? Очаква се да ям тук, в тези претъпкани условия, в компанията на обикновени хора?
— Велеславни сатрапе, не е по-зле, отколкото да споделяш трапезата на пирати. Или да ядеш сам в стаята си. Ела. Трябва да ядеш, ако искаш да запазиш силите си.
Уинтроу и Алтея си размениха невярващи погледи при грижовния тон на Малта. Видял това, Уинтроу изведнъж се почувства неудобно. Любовници ли бяха? Признанието на леля му беше направило всякакъв вид немислими неща възможни.