![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Докато гледаше, знамето на Меча достигна средата на полето — този път не на кон. Новият Меч, Корболо Дом, бе решил да се бие пеш, подкрепян от легион тежка пехота. Улен не знаеше много за него, освен чутото по-рано и видяното съвсем наскоро. Свирепостта и воинското умение на човека бяха несъмнени; на него обаче му липсваха излъчването или устремът, които така привързваха хората към Дасем. При стария Меч хората знаеха, че попаднат ли натясно, Дасем ще бъде там, за да ги защити, независимо от обстоятелствата. Улен знаеше това. Редица пъти беше виждал как Дасем, следван от своя отряд на Меча, пробива път през бойното поле, за да помогне на тежко притиснати части и позиции. Това не можеше да се очаква от този Меч.
— Господине? — осмели се един от офицерите му и го извади от унеса му.
— Да?
— Не бива ли да се връщаме?
Улен сви очи. Вече беше уморен.
— Да. Несъмнено Върховен юмрук Ананд се чуди къде ли сме се отнесли…
Той внимателно обърна коня си.
Новоназначеният пристанищен оценител Дженосо Ал’Суле от Коун изгледа с нещо близко до ужас олюляващото се, запъващо се придвижване на настоящия посетител на заетите им докове. Боже на хилядата настроения, моля те да не потъне на котвената стоянка! Началниците ще забележат загубата на приходи! Все пак, ако потъне, официално ще е заемал стоянката и тогава собствениците ще бъдат правно задължени…
Дженосо приглади чисто новата си униформа — имперско черно, поръбено с виненочервено — и зачака, докато пристанищните лодки довличаха кораба. Щом привързаха здраво въжетата към кнехтите, той тръгна напред и очакваше спускането на подвижно мостче, което да го посрещне. Такова обаче не се появи. Той спря рязко на края на дока и огледа релинга. Богове! Каква развалина! Да не са били в буря?
— Добре дошли? Корабът… — Дженосо се огледа за името. Беру, не! Кой би нарекъл така кораб? — … ааа, Рагстопър?
На парапета се показа блед, болнав моряк.
— Никой да не се качва на борда! — викна той доста силно и посочи с пръст.
— Много хубаво — ваша работа. Моята работа са регистрацията и инспекцията. Пуснете ме на борда сега.
— Не! Върви си!
— Не ставайте смешни. Товарът ви трябва да бъде прегледан и да бъдат събрани такси. Хайде, хайде. Не разполагам с цял ден.
Мъжът отметна дългата си, невчесана, мърлява коса.
— Чума! — викна той. — Да, така е! Имаме чума! Гледайте! Ооо!
Дженосо примигна объркано.
— Е, в този случай сте нарушили стандартната процедура. Трябва да хвърлите котва в залива, да вдигнете черно знаме…
Морякът бе избутан от старец с щръкнала сиво-бяла коса и набръчкано, потъмняло от вятъра лице.
— Правилно ли чух думите „стандартна процедура“? Какво им става на всички пристанища тия дни? Еех, едно време в Коун неколцина сребърни полумесеци стигаха… Опази ни, светий Десембрий! — извика мъжът, докато гледаше града. — Трябва да сте опитали да вземете такса не от когото трябва!
Дженосо се мъчеше да пренебрегне точността на непринуденото наблюдение.
— Няма значение — сега са необходими повече средства за възстановяването — следователно, да се залавяме за работа.
Старият капитан — тънката му, избеляла от слънцето риза едва се държеше на кокалестото тяло — му махна със свита ръка:
— Защо имперското знаме? Мислех си, че Коун е достъпен за най-високото наддаване. Или наддаването е приключило?
Дженосо отново се помъчи да запази равнодушно изражение и тон.
— Ще ви съобщя, че не вчера почти тридесет хиляди войници от провинцията Коун минаха оттук, запътени на запад, за да служат на Империята.
Капитанът потърка лицето си с ръка и направи физиономия.
— Така. Вчера или не? Кой ден?
— О… моля?
— Казахте „не вчера“. Кога е било тогава?
На пристанищния оценител му се стори, че някак си контролът над ситуацията му се изплъзва, ала не можеше точно да посочи как и кога стана това.