Гаснещ зрак [bg]

Живеехме така, както бяхме създадени да живеем. Живеехме така, открих скоро за свой ужас, както други само се домогваха да живеят, или мечтаеха, или цинично пренебрегваха като възможно.

Бях дете там, а после чирак при Кейдж, учех изкуството на ковачеството. Кейдж правеше всичките трудни за изработка сечива на земеделците и бъчварите, и майсторите колари, но най-много обичаше да прави играчки. От изхвърлени парчетии, от шлака, от каквото можеше да намери. И не прости играчки за селските деца при това! Не, приятели, Кейдж майстореше малки механизми, метални главоблъсканици, които и объркваха, и забавляваха всички.

Колкото и да беше едър, Кейдж беше кротък човек. До деня, в който напусна ковачницата и отиде до другия край на селото, влезе в къщата на Харок Кожаря и му счупи врата.

Раят е нещо живо, като дърво, и понякога, между многото му корени, затънали дълбоко в тучната пръст, един корен се оказва гноясал и забрал, и накрая изгнил.

Изневяра. Дума, която дори не бях разбирал дотогава. Престъпление в измяна. Жертвата беше доверието и смъртта ѝ стъписа цялото село.

Горкият Кейдж6. Толкова горчиво на място се оказа името му — научаването се оказа неговият затвор, онова, което не можеше да пренебрегне.

А след това имаше две вдовици, не само една, а на селото му трябваше ковач.

Докато на мен, жалкия чирак, все още неготов, все още несъвзел се, ми трябваше ново село.

Има всякакви видове предателства. В името на Бездната, онова ококорено момче, което бях, научи това много бързо. Прецакай едно нещо и то прецаква всичко останало.

Легионът ме намери и ме принуди да му служа. Война трябваше да се води. Сякаш ме интересуваше. Помня кога за първи път те видях, Хун Раал…

Хун Раал изръмжа и задави гласа на Билик — окаяните спомени, трупащи се един над друг и бележещи тъжните уроци на един тъжен живот. Не го интересуваха такива неща, но вече имаше ново знание в мускулите и костите му, умение зад преценяващото му око, острота в сетивата му. Знаеше вече изкуството на ковача.

Откраднат талант, откраднато умение.

Полезно би било да знам как стана това…

Грубият смях на огнената кучка отекна в черепа му.

— Въздигни се тогава до божественост, Хун Раал! Но не, не божественост дори. Стани първична сила, безтелесна воля, мирис във въздуха, петно върху земята. Дарът на Първата ковачница към теб няма да се задържи дълго, тъй или инак. Щом напуснем това селение, призракът на твоя ковач ще избяга от злочестото ти смъртно тяло. Не можеш да задържиш онова, което не иска да те има. Всичко друго е притежание, а те уверявам, Хун Раал, не би ти харесало притежанието.

— Значи губим време тук — каза Хун Раал. — Имам скиптър да изкова.

— Тогава се спусни в огньовете, Смъртен меч. Ще чакам завръщането ти.