![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Любов има в сърцевината на това, Хун Раал. Безформена е тя в началото, само усещания. Топлина, утеха, сигурност. Така пребивава в новороденото дете, разпалено за живот от онази, която го ражда. Тази връзка отнема време, но веднъж създадена е ненарушима и оспориш ли я, събуждаш огъня.
— Ти си богиня на огнището — каза Хун Раал. Бушуващи пламъци зацапваха хоризонта, сякаш се бяха озовали на остров сред море от огън. Пепелта, изпълнила въздуха, се носеше по лениви течения. — Поглъщаш, а зад теб е обещанието за болка. — Видя Билик, паднал на колене недалече пред него. Отвъд ковача земята се издигаше в груб конус, а от раздраното гърло на върха му се издигаше пушек на виещи се кълба, блещукаше сред силния зной. — Богиньо — продължи Хун Раал, — ти нищо не знаеш за любовта.
— Всеки дар на топлина събужда спомен за утробата, Смъртен меч. Но ти отдавна си удавил във вино детето в теб. Да вдигна ли трупчето му? Ето, погледни какво си убил.
И той видя пред себе си тялото на малко дете. За миг си помисли, че е плувнало в кръв, а после осъзна, че течността, капеща от ръцете и краката му, стичаща се лениво от кръглото му лице, не е кръв, а вино. Хун Раал залитна назад.
— Върви в Бездната!
— Мога да го върна в живота, Хун Раал. Това мъртво дете в теб. Мъртво и умъртвено. Опетнено отвъд всяка невинност.
Докато гледаше с ужас, съществото отвори очи и откри съвършеното синьо на новороденото.
— Спри това! Защо ме изтезаваш? Това не говори за любов, проклета кучко!
— О, всички ние сме майки на онова, което се ражда в нас, да го отгледаме или занемарим, да го обичаме или отхвърлим, да го утешим или насилим, да го отхраним или да го оставим да умре от глад. Да го почитаме като живот или да го пожертваме със смърт. Не съществува душа, Хун Раал, която да не коленичи пред личен олтар, благодат в едната ръка и кама в другата. Какъв избор правиш за своя живот? Бележиш ли всяка сутрин с благодарност или със смърт?
— Камата може да бъде много неща — продължи тя неумолимо, — тя служи като инструмент за убиване и колкото и притъпено да е острието, всеки път пуска кръв. Примигай сънено с отворени очи, Хун Раал, и посегни към бокала — да притъпи всяка рана, която си нанесъл на собствената си душа.
— Стига, моля те…
— Кой ще благослови твоя възлюбен олтар? Този въпрос се задава отново и отново, ден след ден, година след година. Цял живот с този един въпрос. Постави дара на благодатта извън границите на своята плът или го приеми като свой — изборът няма значение. Но ако прокълнеш, наместо да благословиш, Хун Раал, а, това е само твое дело. И наранявайки себе си, добиваш навика да нараняваш други. Житейски навик.
— И все пак — добави тя със злобно презрение — вашият Урусандер смее да говори за справедливост. Получи ли я, кой би останал жив?
Детето, зареяно във въздуха, зацапано с пепел, примигна лениво.
— Махни го — прошепна той.
Привидението изчезна.
— Баланс. Благодатта и ножът. Дошло е времето, Смъртен меч, да изковем символите, които ще ти трябват.
Сякаш нещо го притегли и Хун Раал залитна напред и след миг се озова застанал до Билик. Ковачът плачеше, но сълзи не се задържаха в парещия зной.
— Първата ковачница. О, тя се проявява по безброй начини. Едва ли Драконъс я е намерил под бяло небе. В неговото място на намиране би било тъмно, с небето обгърнато в непроницаем дим. Само сиянието от жадната уста на ковашката пещ, което да го води. Хун Раал, донесе ли каквото поисках?
Смъртният меч посегна към увитото в кожа нещо, което бе затъкнал под колана си. Извади го и го разви. Беше дълга кост, избеляла от слънцето.
— Куче — каза той. — Или вълк, ако е важно.
— Едното е по-изящно в иронията си от другото, Хун Раал. Кучетата на моите деца, или техните диви събратя. Намерена в равнината, нали?
— Поредната ми заповед, която озадачи съгледвачите, но намериха каквото поиска, богиньо. Но това ли е всичко, което ни трябва? Бедрена кост за Скиптъра на Светлината? Защо ни трябва ковачница?
— Естеството на Светлината обитава в огън. — Той долови насмешката ѝ. — Възвърнал си наглостта си, Хун Раал. Лукавото си превъзходство — пиянския юмрук, и всичко е само игра. Но си оставаш пълен невежа. Той задържа всичките ви деца и това беше грешка. И в самотата ви… когато най-сетне предложи на всички ви майка, беше твърде късно.