Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Наистина, Портос, вашите мисли са много своеобразни.
— Нали разбирате, че след като съм инженер…
— Който е укрепил Бел-Ил…
— Дойде ми в главата мисъл и тя щеше да се окаже превъзходна, ако не беше небрежността на Мустон.
Д’Артанян хвърли поглед към слугата, който само вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Сам ще видите дали съм виновен за това, което се случи.“
— И така, аз много се зарадвах — продължи Портос, — като видях, че Мустон започва да дебелее. Нещо повече, доколкото можех, му помагах да трупа тлъстини. Хранех го с най-вкусна храна, като се надявах, че ще може да се изравни с мен по обем и тогава ще мога да го накарам да се разправя с шивачите и така да се избавя от вземането на мерки и други скучни неща.
— Аха! — извика д’Артанян. Разбрах… Това би ви спасило от губене на време и от унижения.
— Дявол го взел! Представете си моята радост, когато една прекрасна утрин открих, че Мустон трябва да се обърне настрани, както аз самият се обръщам, за да мина през тайната врата, която тези дяволски архитекти направиха у нас, в Пиерфон, в стаята на покойната госпожа Дьо Валон. Та за тази врата, приятелю мой, искам да ви задам въпрос, на вас, който знаете всичко на този свят, за какъв дявол тия мошеници архитекти, които трябва да имат добър окомер, са измислили врати, които са годни само за слабаци.
— Тези врати — каза в отговор д’Артанян — са предназначени за влюбени, а влюбените в по-голямата си част са с нежно и слабо телосложение.
— Госпожа Дьо Валон не е имала любовници — каза величествено Портос.
— Без съмнение, приятелю, без съмнение — побърза да се съгласи с него д’Артанян, — но може би тези врати са били измислени от архитектите за случай, че вие се ожените повторно.
— Това действително е възможно — забеляза Портос. — Сега, когато получих от вас разяснение за тези твърде тесни врати, да се върнем към натрупването на тлъстини от Мустон. Но забележете, че първото има пряко отношение към второто. Аз неведнъж съм наблюдавал как нашите мисли се привличат. Вижте какво се случва, д’Артанян, говорех за Мустон, който започна да дебелее, а завърших с това, че си спомних за госпожа Дьо Валон…
— Която е била слаба.
— Нима това не е учудващо?
— Приятелю, един от моите учени приятели, господин Костар, е направил същото наблюдение като вас, но го е нарекъл с някаква гръцка дума, която не запомних…
— Излиза, че моето наблюдение не е откритие! — извика Портос, учуден от думите на д’Артанян. — А аз мислех, че пръв съм направил това.
— Приятелю, този факт е известен още отпреди Аристотел, или казано по друг начин, още отпреди две хиляди години.
— Но от това той не става по-малко достоверен — каза Портос, изпадайки във възторг от съвпадението на собствените му мисли с мислите на философите от древността.
— Безусловно. Но нека се върнем към Мустон. Ние го оставихме в този момент, когато започна да дебелее пред очите ви, нали така?
— Точно така, господине — намеси се Мустон.
— Продължавам — каза Портос. — Мустон дебелееше толкова успешно, че оправда всичките ми надежди. Той достигна моите размери и аз можах да се убедя в това със собствените си очи, виждайки го един прекрасен ден облечен в моя собствен камизол. Тази дреха ми струваше доста скъпо, само за шев дадох стотина пистола.
— Аз го облякох, за да го пробвам, господине — каза Мустон.
— Значи — продължи Портос — аз реших, че от този ден с шивачите ще се разправя само Мустон. На него ще му вземат мярка и той напълно ще ме замени.
— Добре измислено! Просто чудесно! Но Мустон е фут и половина по-нисък от вас.
— Прав сте. Но аз наредих да се шие така, че на Мустон костюмът да е по-дълъг, а на мен ми ставаше по мярка.
— Какъв щастливец сте, Портос! Такива неща се случват само на вас.
— Да, да. Завиждайте ми, има за какво! Това беше по времето, когато заминах за Бел-Ил, тоест преди две години и половина. Преди това поръчах на Мустон, за да имам постоянно прилична модна дреха, да поръчва по един костюм на месец.
— Мустон е изпълнил заповедта ви. Или май не е? Не е хубаво, Мустон, не е хубаво!
— Напротив, господине, напротив!
— Не, той не е забравил да поръчва костюми, но е забравил да ме предупреди, че продължава да дебелее.
— Господи, Боже мой! Аз не съм виновен. Вашият шивач нито веднъж не ме предупреди за това.
— За две години този нехранимайко се е разширил в талията ни повече, ни по-малко с цели осемнадесет дюйма и последните дванадесет костюма са ми широки с фут до фут и половина. А предишните са излезли от мода и ако ги облека, ще имам вид на човек, пристигнал от Сиам и не припарвал две години в двора.