Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Сега разбирам вашите грижи. Колко нови костюма имате? Тридесет и шест? И всъщност нито един. Излиза, че трябва да си ушиете тридесет и седми и останалите тридесет и шест да подарите на Мустон.
— Ах, господине! — каза доволен Мустон. — Вие винаги сте били добър към мене.
— Дявол да го вземе! Нима мислите, че подобна мисъл не ми е идвала в главата или че ме спират разходите? Но до празненствата във Во остават два дни. Получих поканата едва вчера и незабавно повиках тук Мустон заедно с гардероба ми, но забелязах постигналото ме нещастие едва днес сутринта. Къде ще се намери горе-долу свестен шивач, който да ушие дреха за толкова време?
— Тоест костюм, обшит надлъж и нашир със злато, нали? Ще уредим това. Имаме още три денонощия на разположение. Вие сте поканен в сряда, а днес е неделя, и при това сутрин.
— Вярно. Но Арамис настойчиво ме моли да пристигна във Во един ден по-рано.
— Как така Арамис?
— Тази покана беше донесена от него.
— Разбирам. Вие сте поканен от господин Фуке.
— Не. Аз съм поканен от краля. На бележката пише ясно: „Господин Дьо Валон се предупреждава, че кралят е наредил да бъде включен в списъка на поканените.“
— Прекрасно. Все пак тръгвате с господин Фуке, нали?
— Само като си помисля — Портос откърти парче от паркета, — като си помисля, че нямам костюм, иде ми да се пръсна от яд. Искам да удуша някого или да счупя нещо.
— Не душете никого и не чупете нищо. Аз ще уредя всичко. Облечете един от тридесет и шестте костюма и да вървим при шивача на краля Персерен.
— Да, да, разбира се — Портос си даде вид, че шивачът на краля му е добре известен, макар че чуваше за пръв път името му.
— При Персерен, шивача на негово величество? Да, разбира се. Но аз мислех, че той е претрупан с работа.
— Естествено, че е претрупан с работа, но бъдете спокоен. Той ще направи за мен това, което не би направил за никого другиго. Само че ще трябва да ви вземат мярка, скъпи мой.
— Ах, това е ужасно! Но какво да се прави?…
— Ще постъпите като всички. Ще постъпите като краля.
— Нима на краля също му вземат мярка? И той търпи това?
— Кралят, драги мой, е конте. Вие също, каквото и да казвате. Портос се усмихна с победоносен вид.
— Да вървим при шивача на негово величество. Щом той взема мярка на краля, и аз ще му позволя да ме измери от глава до пети.
Глава трета
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ГОСПОДИН ЖАН ПЕРСЕРЕН
Шивачът на краля господин Персерен заемаше доста голяма къща на улица Сент-Оноре, близо да улица Арбър Сек. Беше човек, който разбираше от красиви тъкани, красиви инкрустации и кадифе, тъй като фамилията Персерен от поколения се занимаваше само с това — шиеше за кралете. Тази професия идва от времето на Карл IX, който често се предаваше на трудно осъществими фантазии.
Първият Персерен беше хугенот, като Амброаз Паре, но наварската кралица, прекрасната Марго, както я наричаха в онези времена и в литературните произведения, го беше пощадила, тъй като той учудващо добре шиеше костюми за езда, скривайки някои недостатъци на телосложението, и бе особено ценен заради това. След като бе спасила от гибел Персерен, тя се мръщи известно време, че беше шил красиви и много евтини черни телогрейки за кралица Екатерина, но накрая все пак беше доволна от спасяването му. Персерен беше благоразумен човек. Чул беше, че няма нищо по-опасно за хугенота от усмивката на Екатерина, и като забеляза, че тя му се усмихва по-често от обикновено, той се прекръсти на католик заедно с цялото си семейство. Ставайки по този начин безупречен, той достигна високото положение на главен шивач във френския двор. При Анри III, най-суетния от кралете, положението му стана толкова високо, че беше уместно то да се сравнява с най-високите върхове на Кордилерите. През целия си живот Персерен беше прочут като ловък играч и за да запази репутацията си и в гроба, се беше погрижил да изиграе и самата смърт. Той умря точно когато въображението му бе започнало да пресъхва, и бе оставил след себе си син и дъщеря, достойни за неговото име. Синът му беше крояч, точен като пергел, а дъщерята — шивачка и художничка, създаваща прекрасни дантели за украса.
Сватбата на Анри IV и Мария Медичи, прекрасните траурни дрехи на кралицата и няколкото думи, изтръгнали се от господин Дьо Васомпиер, краля на контетата от онова време, осигуриха процъфтяване и на второто поколение от рода Персерен.
Кончино Кончини и неговата жена Галигари, които блестяха по това време във френския двор, пожелаха да италианизират френския костюм и за целта си доведоха шивачи от Флоренция. Персерен, на когото бяха засегнати патриотизмът и самолюбието, направи на нищо чужденците със своята неподражаема гладка бродерия. Работата завърши с това, че Кончини пръв се отказа от услугите на своите съотечественици и така високо оцени таланта на френския майстор, че си шиеше само при него. В деня, когато Витри го застреля на мостчето в двора на Лувъра, той бе облечен с костюм, ушит от Персерен. Този костюм парижани с удоволствие бяха разкъсали на части, ведно с прикриваната от него плът.